— Радвам се да го чуя — тя се опита да изтласка мислите си за това как бе прекарала вечерта в четене сама в стаята си.
— Казахме им, че Скарбъро ти харесва. Всъщност, като се замисля за това, Анна спомена нещо, което трябва да ти кажа… — гласът му заглъхна, докато се провикна към другата стая. — Елен, какво спомена Анна?
Елен взе слушалката.
— Здравей, миличка. Ами, Анна каза, че имало някаква страхотна чайна с изглед към морето, където правят най-вкусните торти и сладкиши. Собственичката била прекрасна жена.
— Не ми звучи като културна разлика, а като лошо поведение.
Луси или нещо такова. „Крайбрежната чайна“ на Южния залив, до бунгалата.
Серафин не беше ходила все още към фара и пристанището; така че не познаваше тази част на брега — беше видяла бунгалата само отдалече.
— Ще проверя — обеща тя.
— Добре, скъпа — каза Елен. — Вечерята е готова; така че трябва да се сбогуваме. Изпращам ти целувки.
— Това място е скучно. Ще си играя на играта — Зоуи седна и веднага извади конзолата от чантата си.
След като взе Зоуи от училище в сряда, Серафин я беше довела в чайната; която беше споменала майка й по телефона, но вече започваше да съжалява за това.
Собственичката, седнала зад щанда, улови погледа на Серафин и й отправи съчувствена усмивка. Серафин също се усмихна и се приближи до тезгяха.
— Може ли да поръчам от вашите кифли с мармалад, моля?
— Разбира се — тя бръкна в стъклената витрина и извади поднос на цветя, отрупан с кифлички.
— Изглеждат вкусни.
— Благодаря. Специалитетът ми. Аз съм Лети между другото — гласът й беше любезен и приветлив.
— Серафин.
— От Франция ли си?
— Да. И не бих имала нищо против да съм там сега. Времето винаги ли е такова през септември? — Серафин се загледа през прозореца, докато дъждовните капки се стичаха по червената тента и падаха на земята.
— О, никога не знаем какво ще е точно. Единственото сигурно нещо е студеният вятър. Не ми казвай — продължи Лети, като снижи гласа си до шепот, — дори и в този дъжд ти се иска да си там навън сама, вместо тук, в опити да накараш Зоуи да съдейства.
Серафин се разсмя против волята си. Чудеше се на колко ли години е Лети. Въпреки тънката й като хартия кожа на бузите и около очите, имаше някаква игривост в изражението й, която не подлежеше на възрастта.
— Да. Толкова ли е очевидно?
— Не си първата, чието търпение изпитва — каза Лети и сряза кифлите на две, за да ги сложи във фини порцеланови чинии; с малка паничка малинов конфитюр до тях от едната страна и още една с масло от другата.
— Откъде я познаваш?
— Баща й Адам и синът ми са най-добри приятели от училище. Почти двадесет години.
— Адам е страхотен човек.
— Нали? Тежка съдба го сполетя, но никога няма го да чуеш да се оплаква. Сигурно никак не му е лесно да отглежда Зоуи сам.
— Той е търпелив. Може би имам нужда от повече търпение — заяви Серафин. — Винаги съм смятала, че ме бива с децата. Но това…
— Не се кори, скъпа — каза нежно Лети и я потупа по рамото. Серафин усети топлината на допира й, което я успокои малко. — Тя е трудно момиче, Адам знае това.
— Да — каза Серафин и прехапа устни. Сега, когато бе започнала да говори, се ужаси от начина, по който чувствата й бяха изплували на повърхността.
— Липсва ти домът, нали?
— Много — заяви Серафин и очите й се напълниха със сълзи. — Малките неща. Говорих снощи със семейството си и майка ми беше направила Тарт Татен…
— Ооо, вкусно!
— Това е едно от любимите ни ястия, които правим заедно. Почти мога да го помириша и да усетя вкуса му сега — тя си припомни сладкия аромат на ябълката и устата й се напълни със слюнка.
— Винаги съм искала да се науча да го правя.
— Така ли? Аз мога да ти покажа.
— Наистина? Би било чудесно. Защо не наминеш в петък вечер?
Серафин се поколеба.
— Струва ми се, че трябва да гледам Зоуи тогава.
— Не се притеснявай. Ще поговоря с Адам, той няма да има нищо против. И ако тези кифлички ти харесат — тя посочи чиниите, които беше приготвила, — ще ти споделя моята тайна рецепта.
— Наистина ли? — оживи се Серафин. — Много ще се радвам.
— Значи се разбрахме. Междувременно — каза Лети — искам да те запозная с две момичета.
Серафин погледна Зоуи, която все още не отделяше поглед от играта си.
— Няма да й стане нищо за пет минути — успокои я Лети и заведе Серафин към една маса в ъгъла, където две жени се бяха надвесили над лаптоп — блондинка в дънки и черно сако и жена с късо подстригана кестенява коса, облечена в ретро рокля с цветя и ботуши.