— Кат, Чарли, това е Серафин. Тя е гувернантка, нова е в града. Реших да я доведа да се запознаете.
— Здравей! Радвам се да се запознаем — каза Кат и се здрависа със Серафин. Серафин забеляза татуировката върху долната страна на китката й — плътен, непрекъснат кръг. Лети се усмихна и ги остави.
— Здравей — каза Чарли и махна лаптопа. — Искаш ли да се присъединиш към нас? Имам предвид, ако нямаш нищо против разговори за чайни.
— Звучи забавно — заяви Серафин и дръпна един стол до масата им. — Над какво работите?
— Това е за изданието за храни и напитки в списанието, за което работи Чарли — обясни Кат. — Ще правим рецензии на чайни и планираме пътуването до Йорк утре.
— Колко интересно. Много обичам да чета такива статии — почти можеш да опиташ всички торти и сладкиши, само че без никакви калории — Серафин се усмихна.
— Точно така — каза Чарли. — Но за дегустацията това не важи.
— Звучи ми като сбъдната мечта — заяви Серафин. — Аз съм малко луда на тема сладкиши. Има една пекарна, подобна на тази, в моето село у дома — нали се сещате — сигурни сте, че ще опитате нещо вкусно, когато отидете там.
— Точно такова място търсим — каза Кат.
Серафин погледна към Зоуи, за да провери дали е добре.
— На работа ли си?
— Да — кимна Серафин.
— Къде си отседнала в Скарбъро? — попита Кат.
— До Пийсхоум парк.
— Супер. Израснала съм там. И добре ли върви?
— Любезен отговор или честен отговор? — попита тихо Серафин.
— О, Боже! — възкликна Чарли. — Сигурна съм, че нещата ще се оправят.
— Сега, когато откри „Крайбрежната“, със сигурност — усмихна се топло Кат.
— Имам почивен ден утре, това ще помогне.
Чарли погледна Кат, която кимна в мълчаливо съгласие, след което двете отново погледнаха Серафин.
— Ако нямаш други планове — каза Чарли, — защо не дойдеш с нас?
Серафин се усмихна:
— С удоволствие!
10
— Готова ли си? — попита Чарли. Двете със Серафин стояха в коридора у Кат.
Кат се погледна за последен път в огледалото. Косата й беше прибрана от едната страна със седефена шнола. Беше облякла клоширана рокля с елегантни токчета.
— Мисля, че да — каза тя. — Да не забравя нещо?
Тя бързо провери чантата си. Телефон, червило, ключове, бележник, писалка — стори й се толкова празна без оризовите кексчета и мокрите кърпички, с които обикновено беше пълна. Сърцето й се сви малко, като си помисли за Лео.
— Трябва ти само апетит — засмя се Чарли.
— Аз си нося моя — заяви Серафин.
— Нямам проблеми в това отношение — Кат се усмихна и затвори вратата след себе си.
Те свиха към страничната улица и Чарли натисна бутона на ключовете. Мигачите на зелен MG кабриолет светнаха.
Кат си пое дъх:
— Това ли ти е колата?
— Да — отвърна доволно Чарли. — Моята гордост и радост.
Серафин се качи отзад, а Кат седна на предната седалка и прокара ръка по кремавата кожа.
— Леле, много е хубава! — тя се облегна в седалката, за да се наслади на усещането как кожата отлива формата на тялото й. — Никога не съм се возила в такава кола досега.
— Чакай да тръгнем.
Чарли завъртя ключа, пусна радиото и свали прозорците от двете страни. Млад мъж мина край тях на тротоара и спря, за да им кимне с възхищение.
Чарли постави крака си върху педала на газта и Кат инстинктивно се хвана от двете страни на седалката.
— Дръжте се, пътешествието ни започва! — каза Чарли, като се обърна към Кат и Серафин с усмивка.
Те слушаха музика по време на пътуването и съзнанието на Кат се зарея, докато гледаше пейзажа. Чувстваше се странно да бъде в компанията на две жени, които почти не познаваше, но й беше по-комфортно, отколкото беше очаквала. Серафин незабавно предразполагаше с топлия си нрав на здраво стъпило на земята момиче. Колкото до Чарли, Кат все още нямаше съвсем ясна представа. Държеше се дружелюбно, разбира се, и беше впечатляващо решителна в подхода си към работата. Кат се зачуди какво ли впечатление й е направила тя самата — дали не я считаше за не чак толкова амбициозна.
Един час по-късно, в ранния следобед, те пристигнаха в Йорк.
— Първа спирка — „При Бети“ — каза Чарли.
Те тръгнаха по калдъръмените улички, докато стигнаха до известната чайна, разположена на ъгъла на централната улица.