— Значи това е? — Кат се загледа възхитено през витрината на чайната. Вътре масите бяха застлани с чисти покривки, а сервитьорките бяха облечени с традиционните черно-бели тоалети. — Винаги съм искала да дойда тук.
Посрещна ги една от сервитьорките и ги заведе до маса в спокоен ъгъл на помещението.
— Благодаря — каза Чарли. Тя поръча без да гледа менюто. — Нямаме много време, затова бихте ли ни донесли пълното меню за следобедния чай? Какъв чай ще вземем?
— Не ме гледай — заяви Серафин с усмивка. — Вие двете сте специалистите.
— Дарджилинг — каза Кат без колебание.
— Точно така — каза Чарли. — От този.
Няколко минути по-късно сервитьорката донесе бял чайник и чаени чаши.
— Шампанското сред чайовете — поясни Кат и повдигна капака на чайника, за да вдъхне аромата. — Помиришете. Има нотки на касис.
— Вкусно — каза Серафин и се наведе.
Пристигна стъпаловидна поставка за сладкиши. Кат огледа деликатно направения микс от солени и сладки хапки. Мини-сандвичи с фини резени краставица и пушена сьомга бяха подредени на най-долния стелаж, а над тях имаше различни кексчета и сладкиши.
Кат наля чая внимателно в две крехки бели чаени чаши. Светлата течност беше точно нюансът, който трябваше да бъде.
— Да започваме, а? — предложи Чарли.
Трите жени отпиха от чая и всяка опита по сандвич, докато обсъждаха първоначалните си впечатления. Чарли поръча някои допълнителни неща и помоли сервитьорката да им донесе вода.
— Трябва ли да си водим бележки? — попита Кат.
— Определено не — каза Чарли. — Не искаме те да знаят, че ще пишем рецензия, така че просто се отпуснете и се насладете.
— Щом настояваш — усмихна се Серафин. — Да опитаме тези — тя посочи слепените с крем ореховки. — Те са ми позната материя.
— Всъщност би било грубо да не ги опитаме — каза Чарли, като подаде една на Кат и взе една за себе си.
Чарли изяде своята на две хапки.
— Какво мислите?
— Добри са — ароматът на шамфъстък им придава изискан финес — заяви Серафин.
— И не са прекалили с крема. Доста добра ореховка като цяло — добави Кат.
Те си изпиха чая, докато ентусиазирано споделяха мнения за филийките бадеми и шоколадовите еклери. Когато останаха само трохи и чаени листа, Кат попита Чарли какъв е следващият етап от процеса.
— Ще обединим бележките си, след което аз ще напиша рецензията и когато имаме пълен комплект, ще ги изпратя по имейла за редакция. Аз съм гост-редактор на този брой, но Джес, шефката ми, все още ще има последната дума.
— Звучи добре — Кат изпи чая си. — Е, аз вече имам много за казване.
— Как така не си била тук и преди? — попита Чарли. — Живееш само на час път.
Кат премести чашата и чиния си и замръзна. Чарли я изчака да заговори — сините й очи я наблюдаваха мило, а изражението й беше открито и спокойно.
— Аз не мога да си позволя подобно нещо — отвърна тя. — Откакто се появи Лео, не можем да се простираме по-далеч от обичайното ни посещение на „Крайбрежната“ от време на време. И дори тогава Лети понякога ни помага.
— Това е много мило — каза Чарли.
— Лети е чудесна — каза Кат. — Тя винаги поставя другите на първо място. Тя ми помогна, когато се нуждаех най-много.
— Кога е било това? — попита Серафин.
Кат замълча и погледна Чарли и Серафин. Едва ги познаваше, но нещо й каза, че може да говори с тях честно.
— Трудната раздяла с бащата на Лео.
— Какво се случи? — попита Чарли.
— Не бяхме готови да имаме бебе — каза Кат. — Живеехме заедно само от няколко месеца, когато забременях с Лео.
— Той как реагира? — попита Чарли.
— Доста зле. Старият ни живот му липсваше много и предполагам, че отвърна, като продължи да живее по същия начин — излизания с приятели, пиене, късно прибиране. Да имаш дете сближава някои хора, но в нашия случай ни отдалечи един от друг.
— Трябва да е било много трудно — каза Серафин.
— Да, бяха самотни времена. Не говорехме достатъчно.
— Нещата по-добре ли са сега, когато сте разделени? — попита Серафин.
— Да. Намираме начин да се напаснем — най-накрая започна да му харесва да е баща. В момента Лео е с него в Шотландия — за първи път го правим.
— Изглеждаш много милостива и силна — заяви Серафин.
— Ха-ха — засмя се Кат. — Не съм толкова силна. Просто се заемам с нещата, доколкото мога. Но наистина понякога ми се струва, че животът на всеки друг върви гладко.
— Не съм сигурна за това — каза Чарли с крива усмивка. — Моят със сигурност не е. Мислех, че ще се омъжвам следващата пролет… но това съвсем не тръгна по план.