— Съжалявам да го чуя! — каза Кат. Значи животът на Чарли не беше идеален в края на краищата. Това я изненада.
— Случват се такива неща — Чарли вдигна рамене. — Но няма да се преструвам, че не ме разстрои. Срещнах го на работа и след една година се преместихме да живеем заедно. За първи път в живота ми сякаш всичко вървеше по план. Чарли замълча, като се замисли за Бен. — Бях целувала достатъчно жаби и бях сигурна, че Бен е различен. Той беше добър човек, всички така казваха, и когато ме помоли да се омъжи за него, не се поколебах. Това беше. Той беше мъжът. Моята приказка с щастлив край! — тя поклати глава. — Е, явно не се получи така.
— Какво се обърка? — попита меко Кат.
— Една сутрин през юни говорехме за медения си месец в Италия по време на закуска и след това хванах автобуса за редакцията. Седнах на бюрото си, готова да започна работа, също като всеки друг ден. Тогава Джес, шефката ми, ми се обади и ме помоли да отида в кабинета й. Всякакви мисли ми минаваха през ума — че съм изпуснала някоя подробност или краен срок. Но не. Беше чула от момчетата от отдел „Продажби“ че Бен е спал със стриптийзьорката по време на тяхно излизане. Очевидно всички говореха за това.
— Ох! — каза Кат и поклати глава. — И това ти го каза шефката?
— Да. Все едно самият факт, че съм разбрала, не беше достатъчно унизителен. Скъсах с него онази нощ, а на следващия ден реших да накъсам всяка картичка, която някога ми е подарявал, в шредера в редакцията.
— Добре си направила — каза Серафин.
— Нямаше как да се върна при него — каза Чарли. — Както и да е. Онова, което ми се стори най-нахално, беше, че сякаш изпита облекчение. Предполагам, че е търсил начин да се отърве и този му се сторил достатъчно добър. Радвам се, че не съм с него, наистина. Но все още се чувствам така, сякаш отне част от мен. Боли и до днес, въпреки че знам, че е за добро.
— Има много какво да се каже за това да си несемеен — рече Кат.
— Определено има — съгласи се Чарли с усмивка.
Серафин кимна, но не каза нищо. Кат се зачуди дали защото е срамежлива, или имаше нещо, което не иска да сподели. Тя изглеждаше като да се чувства комфортно по време на разговора, но сякаш предпочиташе да остави Кат и Чарли да говорят през повечето време.
— Цяла вечер във ваната с чаша вино и хубава книга — няма нищо по добро от това — каза Чарли.
— Спане по диагонал в леглото — добави Кат. — Това е любимото ми занимание. О, както и яденето на сладолед в полунощ.
— Да. Въпреки, че моят „сладолед" е топено сиренце и чипс в сандвич — рече Чарли.
— Гадост! — Кат изкриви лице в отвратена физиономия.
— Честна дума: Пробвай! — настоя Чарли.
— Предполагам, че дори и на човек, който пише за храна, му е позволено малко време за почивка. Какво друго?
— Да си гледам каквото и когато си поискам — отвърна Чарли. — Без мрънкане по време на кулинарните предавания.
— А аз имам време да шия юргани и възглавници.
— Това не го правя — каза Чарли със смях. — Но да чета вестника, без да се налага да подавам най-добрите статии — това е друго нещо, което ми харесва.
— Да знаеш как да поправяш всички малки неща в дома си, защото никой друг няма да ти ги поправи — добави Кат.
— О, да — Чарли се засмя. — Даже съм станала експерт по отстраняване на паяци вече.
— И имаш повече време за приятели — включи се Серафин.
— Да — съгласи се Чарли с топла усмивка. — Определено и това.
Чарли плати сметката и си облече якето.
— Добре. Следващата ни спирка е при реката.
— Да вървим — рече Кат и стана.
Слънцето грееше, докато трите жени минаваха през калдъръмените улички и покрай сгради от епохата на Тюдорите, които сега бяха превърнати в бутици и ресторанти. Група туристи спря, за да снима градските стени.
— Това място е толкова красиво! — каза Серафин.
— Да, така е. Макар че е доста тихо все пак, нали? — заяви Чарли.
— Мислиш ли? — учуди се Кат. Тя огледа пазаруващите и туристите, загрижени единствено от оживената дейност, която ги заобикаля.
— В сравнение с Лондон, предполагам — поясни Чарли. — Когато не съм там, все имам чувството, че изпускам неща.
— Не изпускаш нищо — каза уверено Кат. — Може би сега е добър момент да поговорим за „Основното правило на следобедния чай“.
— Моля? — вдигна вежди Чарли.
— Какво е то? — попита Серафин.
— Хайде да седнем — каза Кат и посочи една пейка.
Чарли погледна часовника на телефона си:
— Сега?
— Да — настоя Кат.