— Но…
Кат хвана Чарли за ръка и трите жени седнаха една до друга на пейката. Листа падаха леко на тревата пред тях — прясно постлан килим в зелено и златно.
— Виждате ли онази котка? — Кат посочи сивата раирана писана, която си беше намерила парче слънчева светлина на близката ниска стена и се припичаше доволно там.
— Да — каза Чарли.
— Какво прави тя?
Чарли наблюдаваше котката, която се обливаше в кръпката си топлина.
— Нищо.
— Нищо? Сигурна ли си?
— Да. Тази котка не прави абсолютно нищо — заяви Чарли.
Серафин се засмя:
— Не съм съгласна. Тя живее бавно. Размишлява. Наслаждава се.
— Точно така! — заяви триумфално Кат. — Серафин го разбра.
— Тази котка си губи времето — настоя Чарли.
— Не, не е така — поклати глава Кат. — И когато не бързаме по време на следобедния си чай, ние също не си губим времето. Това е основното правило — никога не бързай! Отдели време, за да го вкусиш.
Чарли и Серафин преглеждаха менюто в чайна „Ривърсайд“, а Кат огледа различните дървени столове, пребоядисани в патешко жълто, като се възхити от старинния стил. Малки хартиени птички тип оригами висяха нанизани от тавана, а обикновените лампи с ръчно направени абажури с цветен мотив от седемдесетте внасяха топла светлина в стаята. Миндерчето, на което бяха седнали и трите, беше осеяно с хубави възглавнички, направени от ватирани квадрати.
— Знаете ли какво? В името на проучването — и тъй като вече официално не бързаме, мисля да изберем варианта с шампанско — каза Чарли.
— Сигурна ли си? — попита Серафин.
— Разбира се — усмихна се Чарли. — Това е проучване. Освен това, когато човек е работил толкова пъти до късно вечер, колкото аз, малко повече разходи няма да го съсипят.
— Е, ако настояваш — каза Кат, развълнувана от перспективата.
Когато напитките пристигнаха, Кат колебливо отпи глътка и мехурчетата затанцуваха върху езика й. Тя се усмихна:
— Бих могла да се пристрастя към това.
— Е, какво мислите за мястото? — рече Чарли и се облегна в стола си.
— Симпатично е — каза Серафин. — По-модерно, може би. Много ми харесва как са направили античните поставки за сладкиши — тя посочи витрината на тезгяха.
— И на мен ми харесва.
— Не съм сигурна за някои от вкусовете обаче — каза Кат, — лимон и лавандула?
— Може да си отива така или иначе, предполагам — каза Чарли.
Сервитьорката се приближи до масата им с поднос кексчета и сладки сандвичи.
— Да пием за следобедния чай — каза Чарли и вдигна чашата си.
— И шампанско! — добави Серафин.
— И за това, че научихме как трябва да се прави — добави Кат.
След чая поеха по един живописен маршрут към колата на Чарли, докато си говореха и се смееха. Умът на Кат беше изпълнен с новите вкусове и преживявания, а в компанията на новите си приятелки тя се чувстваше спокойна и свободна. На път за вкъщи, Чарли пусна радиото и те пяха заедно с песните, които знаеха, и обясняваха някои от текстовете на Серафин. Когато спряха пред апартамента на Кат до кея беше рано вечерта и небето бе тъмно.
— Утре по същото време, нали? — попита Чарли.
— Аз няма да мога, опасявам се — заяви Серафин. — Ще работя.
— Аз участвам — каза Кат и се усмихна широко. — Този път по крайбрежието.
11
— Серафин, използвах обедната си почивка, за да дойда дотук за малко. Може ли да те помоля за една услуга?
— Разбира се — каза Серафин. Адам стоеше в коридора, а входната врата все още беше отворена. Имаше разтревожен израз на лицето му.
— Можеш ли да направиш една доставка за мен?
— Зависи каква е. Предупреждавали са ме за хора като теб — пошегува се тя.
— Не е нищо незаконно, честна дума. Ела и виж.
Той я заведе в хола, където на средата на пода стоеше бял метален кафез.
Тя го приближи и се наведе, за да го огледа отблизо:
— Неразделки. Колко са хубави!
— Да, красиви са, нали? Много са влюбени, но за съжаление собственикът им вече не ги обича толкова…
— Няма ли да ги задържиш?
— Не. Няма начин. Но за щастие вече има кой да ги вземе. Ще се виждаш с Лети тази вечер, нали? Дали би могла да й ги занесеш вместо мен? Тя каза, че малко компания ще й дойде добре. Има апартамент над чайната. Бих ги занесъл сам, но ме извикаха след работно време във „Фламинго“ резервата. Зоуи е на урок по цигулка, така че ще я взема на път за вкъщи.
— Добре. Няма проблем. Ще ги взема с мен довечера.
— Благодаря. Ще платя таксито.