Серафин поклати глава:
— Няма нужда, ще отида с автобуса.
— Сигурна ли си? Има и още нещо дребно.
— Какво пък сега? — попита тя през смях. — Тарантула? Боа?
— Не е чак толкова лошо — каза Адам. Лаят от градината го издаде. Серафин отиде до прозореца.
— Куче? — усмихна се тя. — Откъде се взе то?
— Просто го доведох с мен. Появи се тази сутрин. Мелез между бигъл и нещо друго. И напълно откачено, както изглежда. Предишните собственици не могли да му осигурят движението, което му трябва.
— И той ще…?
— Моят приятел Юън, който е обсебен от маратонното тичане, ще го вземе.
— Идеални са един за друг!
— Надявам се. Обеща да го вземе за двумесечен пробен период и се надявам да се сработят, защото алтернативата не е толкова розова. Не е необходимо да му го носиш — Юън ще го вземе по-късно. Би ли наглеждала Багел дотогава?
— Багел?
— Бигълът Багел.
— Сладко. Да, разбира се, че ще го наглеждам.
— Може ли да го изведете на разходка със Зоуи? Юън каза, че ще се появи около единайсет да го вземе.
— Добре — каза Серафин с леко безпокойство в гласа.
— Всичко ще е наред, обещавам.
— Това не ми го пишеше в длъжностната характеристика — пошегува се Серафин.
— Нима не си забелязала, че почти нищо не съм сложил в длъжностната ти характеристика? Защото, ако бях, никога нямаше да дойдеш.
Серафин се засмя.
— Може би е вярно. Както и да е. Не се притеснявай! Хотелът ти за животни е в сигурни ръце с мен. Приятен ден.
— И на теб. И съжалявам за всичко това.
— Няма проблем. Но се опитай да не водиш други за тази вечер.
— И така, това са различните магазини в града — заяви Серафин, като посочи една снимка на селото си с надеждата да ангажира вниманието на Зоуи. — Patisserie, boul… — звънецът на вратата я прекъсна.
— Спасена от звънеца — каза Зоуи и скочи на крака. — Обзалагам се, че е Юън — тя погледна през прозореца. — Да, той е. Би ли отворила вратата? Аз ще отида за Багел.
Серафин отиде да отвори вратата. Мъжът на прага беше в средата на тридесетте, с тъмноруса коса.
— Здравейте — каза тя. — Вие трябва да сте Юън. Аз съм Серафин.
— Удоволствие е да се запознаем — каза той. — Адам ми е разказвал.
— Само хубави неща, надявам се.
— Да. Само хубави.
— Вие сте тук за кучето, нали? Зоуи ей сега ще го доведе.
— Юън — извика Зоуи от градината. — Той не иска да помръдне!
— О, Боже — каза Юън. — Не звучи много обещаващо като начало.
Бигълът се буташе в градинския зид и скимтеше. Зоуи го беше хванала за нашийника и го дърпаше, но колкото повече дърпаше, толкова по-категорично отказваше да помръдне кучето. То започна да вие.
— Виж, Юън, не иска да помръдне — каза Зоуи и хвърли отчаяно повода на земята. — Ти пробвай.
Юън пристъпи напред и приклекна до кучето. Заговори му меко:
— Здравей, Багел, няма да ти направим нищо лошо.
Той се обърна и погледна Серафин:
— Има ли нещо, с което да можем да го примамим? Някаква храна?
— Кроасани? — предложи Зоуи.
— Не е най-доброто — каза Юън. — Има ли нещо по-твърдо? Няма ли кучешка храна?
— Струва ми се, че не — каза Зоуи. — Изразходихме бисквитите последния път.
— Последния път? — учуди се Серафин.
— И други кучета е имало — заяви Зоуи. — Предимно стафордширски бултериери. Но и хъски, чихуахуа…
— Това е първото, за което Адам успя да ме придума да се съглася, Серафин — каза Юън с усмивка. — Той знае, че имам слабост към бигъли. Винаги съм се възхищавал как могат да се научат сами да си отварят хладилника.
— Да пробваме с маделинки? — предложи Серафин. — Никой, не може да устои на маделинка.
Багел позволяваше на Юън да го гали, но не помръдваше и на сантиметър.
— Добре, да пробваме с маделинки, каквото и да е това — каза Юън.
— Опитай първо ти една — каза Серафин. Тя се шмугна в; кухнята и се върна с кутия бисквити и подаде една на Юън Той отхапа и кимна одобрително.
— Не е зле.
Багел надуши храната и започна да лае силно. Юън се изправи на крака.
— Добре, ще оставя следа от трохи. Зоуи, ти остани тук, за да не отиде по-далеч, а Серафин да отиде при входната врата, за да му попречи да се шмугне навън.
През следващия четвърт час тримата дружно изкушаваха Багел с трохи, докато накрая се качи в колата.
— Благодаря! — каза Юън.
— Няма за какво — Зоуи вдигна рамене.
Серафин започваше да вижда различна нейна страна в компанията на Юън. По-внимателна, съобразителна и мила.
— Пожелавам ви много щастлив живот заедно — каза Серафин на Юън. — И ако някой от вас някога иска още сладкиши, знаете къде да ме намерите.