Серафин слезе от автобуса и тръгна към „Крайбрежната" Градът изглеждаше различно вечер с отраженията на светлините, които блестяха по водата. Тя погледна към клетката в ръката си и се усмихна. Неразделките бяха привлекли доста внимание по време на пътуването. Приятно й беше да се разхожда вечерта сама, да разговаря с местните хора, а сега вече имаше и приятели, и къде да отиде. Кат й беше изпратила съобщение по-рано, за да каже, че с Чарли също ще ходят в чайната тази вечер.
Лети й отвори вратата на „Крайбрежната" Серафин я поздрави и помаха на Кат и Чарли, които дойдоха при тях на вратата.
— Здравейте всички. Лети, донесох ти нещо от Адам — Серафин постави внимателно клетката с птиците долу.
— Еха! — възкликна Чарли усмихната. — Това съвсем не съм го очаквала!
— О, не са ли прекрасни? — каза Лети и клекна, за да се полюбува на птиците.
— Много са хубави — Кат надникна в клетката. — Твои ли са сега, Лети?
— Да. Надявам се да не правят проблеми, докато летят наоколо на горния етаж. Не мога да понеса мисълта да седят в тази клетка през цялото време — тя ги взе от Серафин. — Благодаря, че ги донесе.
— Ще ги кача горе да ги настаня. Ще се видим след малко — каза Лети и тръгна с кафеза към стълбището в дъното на чайната.
— Е, как беше? — Серафин попита Кат и Чарли. — Хубаво ли беше пътуването днес?
— Доста добре — каза Кат. — Исках да разкажа на Лети. Мисля, че малко завижда, че не можа да дойде с нас. Днес ходихме в едни чайни по крайбрежието и намерихме много красиво място, изсечено в скалата. Отне ни около час да стигнем до него, но чаят и тортата напълно си заслужаваха дългото ходене.
— Звучи чудесно — заяви Серафин. — Приключихте ли или има още места за посещение?
— Имаме още няколко — каза Чарли.
— След това започвам отново с търсенето на подходяща работа — сбърчи нос Кат.
— Отложи реалността, докато можеш — усмихна се Серафин.
Лети се появи отново, вече без клетката за птици.
— И така, вие двете, познайте какво ще ме научи да правя Серафин? — каза тя.
Кат се обърна към Серафин.
— Чакай да помисля… Не са кроасани, защото Лети може да прави. Нещо с плодове? Тарталета?
— Точно така — потвърди Серафин. — Тарта татен. А пък Лети ще ми покаже как се правят кифлички. Защо не се присъедините към нас?
— С удоволствие — каза Кат. — Чаша чай не би навредила.
— Опасявам се, че трябва да се връщам в хотела — каза Чарли. — Имам да чета един тон имейли. Друг път, може би — тя се усмихна и се сбогува с останалите.
— Елате, да вървим към кухнята. Оттук— каза Лети.
Жените тръгнаха към задната стая.
— Чаках го с нетърпение — рече Серафин. Дори дългите часове със Зоуи бяха поносими днес, понеже знаеше, че скоро щеше да се наслаждава на почивка и да прави това, което обича най-много на света — сладкиши. Имаше нещо успокояващо в мелодичния глас на Лети, което караше Серафин да се отпусне.
Тя вдигна пазарската си чанта:
— Взех съставките по пътя насам.
— Ти си страхотна — каза Лети. — Сега изпразни тази торба на тезгяха и да започваме.
Лети и Серафин работеха заедно в кухнята, с престилки и навити ръкави, докато Кат си приказваше с тях от стола си до тезгяха.
— Знаеш ли как се е появил този десерт? — попита Серафин.
— Струва ми се, че не — каза Кат. — Как?
— Според историята една от сестрите Татин правела ябълкова тарталета, но случайно я оставила прекалено дълго във фурната. В опита си да я спаси я обърнала наопаки. Гостите й много го харесали.
— Колко хубаво! Някои от най-добрите неща се получават от грешки, нали? — каза Лети.
— Да. Моят брат и сестра, например — отговори Серафин с хитра усмивка.
— Така ли? — попита Кат.
— Определено — Серафин кимна категорично. — Имаме почти петнадесет години разлика — не мисля, че е планирана! Родителите ми никога не биха го признали, но двамата с брат ми Гийом винаги сме били доста сигурни, че Матилд и Бенджамин са щастлива случайност.
— Сигурна съм, че сега не биха променили нищичко — каза Лети.
— Определено не. Ние всички страшно ги глезим — рече Серафин.
Кат отпи глътка чай и се загледа как Серафин подготвя плодовете за тарталерата.
— Значи, обелвам ябълките, след това ги разполовявам ето така — тя хвана една, за да покаже на Лети. — След това издълбавам в средата — семената и сърцевината.
Лети се захвана за работа с подготовката на ябълките върху дървена дъска.