Чарли се обърна към сестра си:
— Видяла ли си ги какво правят?
Пипа кимна:
— Не ме интересува.
Тогава Чарли забеляза, че бузите й бяха зачервени и на петна и имаше тъмни кръгове под очите.
Чарли затвори вратата на дневната зад себе си и се обърна към сестра си. Пипа беше вдигнала Грейси на рамото си и я потупваше леко по гърба. Плачът утихна до хленчене.
— Какво става?
— Нищо — промърмори сестра й.
— На мен не изглежда така. Хайде, да седнем и поговорим.
Те отидоха в кухнята и Пипа постави Грейси в бебешкото й люлеещо се столче.
— Добре, кажи ми какво се е случило — рече Чарли, разтревожена от раздърпания вид на сестра си. — Изглеждаш…
— Недей — каза Пипа, като клатеше глава. — ужасно, знам. А се чувствам още по-зле.
— Защо, какво е станало?
— Не съм спала от два дни. Искам да кажа, изобщо не съм спала, нито миг.
— Това не звучи добре. Грейси да не е болна? Знам, че бебетата не спят много, но това изглежда прекалено.
Пипа погледна нагоре. Очите й бяха зачервени и проблеснаха сълзи.
— Не е заради Грейси.
Чарли замълча объркана.
— Тогава какво?
— Заради Люк е. Той се изнесе.
— Какво? — Чарли се облегна в стола в опит да осмисли казаното от сестра си. Люк — лоялният, мил Люк? Не й се струваше възможно да напусне семейството си. — Защо?
— Защото е женен за мен, а аз съм идиотка — каза Пипа с дрезгав глас. Тя вдигна ръце към лицето си и закри очи. — И знам, че това не е нещо, с което не би се съгласила.
— Стига, Пипа — рече Чарли. — Не говори така. Кажи какво се е случило.
— Прецаках всичко.
Фло нахлу в стаята с четка в ръка.
— Лельо Чарли, ти се върна! Ще останеш ли отново?
Чарли погледна Пипа, която се обърна, за да закрие с ръка лицето си и да изтрие сълзите от бузите си, така че Фло да не види че плаче.
— Може би — каза Чарли. Искаше й се да чуе цялата история от Пипа, но беше невъзможно да я пита, докато децата бяха наоколо. — Ще остана днес, във всеки случай. Майка ти има нужда от малко почивка, така че аз ще се грижа за вас двамата. Това означава, че трябва да сте възможно най-послушни.
— Ура! — Фло скочи и плесна с ръце. Джейкъб се втурна, за да разбере за какво е целият този шум.
Чарли отбеляза наум да се обади на Джес при първа възможност. Колкото по-рано й съобщеше за отмяната на срещата, толкова по-добре.
Тя се обърна към Пипа.
— Ти — отивай горе! Аз ще донеса бутилка с гореща вода и чай от лайка след минута. Преди да направим каквото и да било, трябва да се наспиш.
— Добре — рече Пипа, твърде слаба, за да протестира. Тя се уви по-плътно с пеньоара си и стана от стола. — Има малко изцедена кърма за Грейси… — промърмори тя смътно със замъглени очи. — Памперсите почти са свършили. Всъщност, мисля, че няма никакви… Боже! Обикновено държа всичко това под контрол.
— Не се притеснявай — каза Чарли спокойно. — Сигурна съм, че ще се оправим.
Пипа излезе от стаята, като прошепна едва доловимо:
— Благодаря ти.
Фло се обърна към леля си с безпокойство в очите:
— Мама добре ли е?
— Да. Просто й се спи, това е всичко — успокои я Чарли.
— Бебетата много изморяват, нали разбираш. Ние ще й пазим тишина, за да си почине днес.
В същия миг Грейси нададе вой. Чарли се наведе, за да я вдигне. Малкото телце изглеждаше неловко в ръцете на Чарли, невероятно крехко. Тя се опита да имитира начина, по който Пипа държеше Грейси, но имаше чувството, че и най-малката грешна стъпка може да я счупи. Плачът й се усили и Фло си запуши ушите.
На няколко крачки от тях Джейкъб натискаше зелен пастел в светлия плат на един от столовете за хранене.
— Оцветявам — заяви той гордо.
Фло подуши въздуха около дупето на Грейси.
— Пфу-ууу — каза тя и размаха малката си ръчичка напред и назад. — Наакала се е.
— Кат, Чарли се обажда — седнала на пода в банята, Чарли притискаше телефона до ухото си, за да чува гласа на Кат.
Племенницата й Грейси лежеше върху масичката за преповиване, чиста, но без памперс, импровизирано увита в кърпа, и гукаше доволно.
— Всичко наред ли е? — попита Кат. — Мислех, че пътуваш за Лондон днес?
— Да, щях. Но няма. Слушай, може ли да ми помогнеш с нещо? — Чарли беше претърсила всички шкафове в банята и детската стая, но не успя да намери никакви памперси. Кърпата вършеше работа засега — в известна степен — но нямаше да е за дълго, а не искаше да буди Пипа. Вариантът да повлече всичките три деца до магазина, за да купи пелени, далеч не й се нравеше повече. — Нямаше да те моля, ако не бях…