— ЛЕЛЬО ЧАРЛИ! — изрева Джейкъб от спалнята. — СКРИЛ СЪМ СЕ, ЕЛА И МЕ НАМЕРИ!!
Фло подаде глава през вратата на банята с притеснено изражение на лицето:
— Джейкъб е хванал котката, лельо Чарли. Мама каза, че не е позволено да я държи, не и след последния път.
— Последния път? — попита Чарли, като махна телефона от ухото си.
— СТИСКА я много силно.
— Добре, Фло. Иди и му кажи, че ей сега идвам и той много ще загази, ако пипне котката. Съжалявам, Кат — рече Чарли, като върна телефона до ухото си.
— Всичко наред ли е?
— Да. Искам да кажа, не. Горе-долу — Чарли потърка челото си. С крайчеца на окото си видя, че Грейси е успяла да се измъкне от кърпата. — Може ли да ми направиш огромна услуга и да се отбиеш в къщата на сестра ми на „Виктория Роуд“?
— Разбира се. Трябва ли ти нещо?
— Да. Някакви памперси за новородени. И доза здрав разум.
Чарли отвори вратата на Кат след петнадесет минути и я обля вълна на облекчение.
— Пелени, милейди — каза Кат и й подаде пазарската чанта.
— Ти ми спаси живота — каза Чарли, като ги взе и й даде парите. След това огледа външната страна на пакета. — Има инструкции на тях, нали?
— Дай аз да я преобуя, ако искаш — каза Кат любезно. — И без това си заета с тези двамата.
Чарли проследи погледа на Кат до мястото, където Джейкъб и Фло дърпаха завесите в хола, докато скачаха нагоре и надолу като подивели камбани.
— Спрете! — Извика тя на децата, докато подаваше Грейси на Кат и й посочи бебешката чанта в ъгъла на хола. — Благодаря, Кат.
Кат умело преобу и облече бебето и няколко секунди по-късно я държеше и полюшваше леко, като я накара да се усмихне.
— Някакво решение за тях? — попита Чарли, като посочи Джейкъб и Фло.
— Да. Спешни мерки — Кат взе дистанционното за телевизора и пусна детския канал. Децата неохотно пуснаха завесите и се настаниха на дивана.
— Е, защо ти се оправяш с тях? — попита Кат.
— Ти сериозно ли мислиш, че се оправям?
Докато Джейкъб и Фло бяха погълнати от предаването, Чарли се възползва от възможността да приготви мляко за Грейси.
— Ще сложа чайника — каза Кат. — Изглеждаш, като че ли ти трябва нещо ободряващо.
— Тя спомена нещо за изцедена кърма — каза Чарли, докато ровеше в хладилника, но намери само зеленчуци, кисело мляко и салата с нахут.
— Може да е във фризера — каза Кат, докато оглеждаше рафтовете. — Бинго! — тя извади някои торби, пълни с мляко.
— Замразена? Колко странно!
— Означава, че винаги имаш на разположение. Сестра ти не ти ли каза къде е?
— Нямаше време. Не е спала в продължение на няколко дни и изглеждаше така, сякаш щеше да умре всеки момент. Изпратих я горе да поспи.
— Сигурно е трудно с три деца.
— Да, но има и нещо друго. Съпругът й се е изнесъл.
— Завинаги ли?
— Не, искам да кажа, не знам. Не съм сигурна какво се е случило, почти нямах възможност да разговарям с Пипа за това.
— Надявам се, че е добре — каза Кат. — Значи реши да останеш?
— Мисля, че да — Чарли си помисли за пропуснатите обаждания от Джес. Тя беше успяла само да й изпрати бърз имейл, в който обясняваше, че няма да се върне, както е планирано.
— Но да се концентрираме как да преживеем днес. Трябва да се погрижим децата да се забавляват толкова, че да не осъзнаят, че нещо не е наред.
14
Серафин се разхождаше по Южния залив, а есенното слънце проблясваше във водата и двойки в дебели палта вървяха хванати за ръце. В чантата си носеше снимката, която беше получила от Карла. Сети се за последния път, когато се бяха видели — точно преди решението й да дойде в Англия и да прекрати връзката им.
Бяха край реката. Серафин седеше на одеялото за пикник, а Карла пушеше цигара и бавно издухваше дима през устата си.
— Не трябва да пушиш, нали знаеш — заяви Серафин, като се обърна към нея.
Карла повдигна вежди и се усмихна:
— А ти никога ли не правиш нещо, което не трябва, госпожице Перфектна?
— Не често, предполагам.
— Не достатъчно често, по-скоро — подразни я Карла.
Серафин се засмя. Бяха на една и съща възраст — двадесет и три, но някак си Карла изглеждаше по-възрастна. Мъдра. Като че ли се чувстваше по-удобно в кожата си. Това беше първото нещо, което Серафин беше забелязала у нея, когато ги бяха сложили в една стая на курса в школата. Докато нея самата я изяждаше притеснение, че ще обърка рецептата, Карла беше естествено уверена — като че ли не забелязваше или не й пукаше какво мислят другите. Бяха работили добре заедно и учителят беше повикал целия клас, за да пробват боровинковия им бриош.