Выбрать главу

— Правила ли си някога нещо, което родителите ти не биха одобрили? — попита Карла с игриво любопитство. — Искам да кажа, преди да се събереш с мен?

— Не — отвърна Серафин, като се почувства малко неудобно, че никога не е излизала от правия път. — Това много ли е скучно? Но от друга страна, те не са толкова строги, така че не съм изпитвала необходимост да го правя. Предполагам, че Гийом е бунтар и за двама ни.

— Но този път ти вървиш срещу желанията им?

— Да. И не ми е лесно да пазя такава голяма тайна от тях.

— Трябва ли да бъде тайна? Не можеш ли да им кажеш за нас?

Серафин поклати глава:

— Не. Как бих могла?

— Ами не знам — Карла сви рамене. — Отваряш си устата, казваш думите…

— Не е толкова просто — каза Серафин. — Те винаги са предполагали, че ще се омъжа за приятно момче от селото, ще остана тук, ще имам много деца.

— Ти пак можеш да имаш деца — каза Карла небрежно.

— Знам. Но не е само това. Те няма да могат да го възприемат. А и не мисля, че и останалата част от семейството би.

— Може да те изненадат — каза Карла. — Родителите ми приеха новината по-добре, отколкото очаквах.

— Родителите ти звучат като да са доста съвременни все пак. Не би било същото с моето семейство.

— Въпреки това не ми беше лесно да им кажа — рече Карла. — Имаше период на голяма адаптация. Сега е добре, но им отне много време, за да свикнат с това.

— На колко години беше?

— Шестнадесет — каза Карла.

— И беше сигурна тогава?

Карла кимна:

— Винаги съм знаела.

— Завиждам ти — каза Серафин. — Вложих много енергия в опити да променя себе си. Ако някое момче от училище ме поканеше да излезем, отивах, като се надявах, че чувствата ми ще преминат от симпатия или възхищение в нещо друго, че може би щях да започна да разбирам от какво са така ентусиазирани всички мои приятелки.

— И случи ли се?

— Никога — отвърна с усмивка Серафин. — И така, ето ме тук. С теб. През всички тези години нямах представа за какво говорят приятелките ми. Сега най-накрая разбрах.

— Преди мен никога ли не си опитвала да се срещаш с други жени?

— Виждала ли си нашето село? — Серафин се засмя.

— Добре, де — Карла се усмихна и вдигна ръце. — Разбирам какво имаш предвид.

— В Барселона сигурно е доста по-различно от тук.

— Пълна противоположност — каза Карла. — Хората са по-широкоскроени. Понякога се чудя какво съм си мислела, че реших да дойда тук. Това красиво, лудо място. Но след това се случи така, че срещнах красивата луда теб.

Тогава се целунаха.

Серафин се усмихна при спомена. Тя погледна стъпките, които правеха подметките на обувките й в мекия, мокър пясък на плажа. Колкото и далеч да отидеш, има някои неща, от които не можеш да избягаш.

15

Понеделник; 15 септември

Когато Джейкъб и Фло най-накрая бяха по леглата, Чарли се сбогува с Кат на прага. Тя й беше показала как да върже слинга и вече се наслаждаваше на комфорта на малкото телце на Грейси до гърдите си, достатъчно близо, че усещаше лекия ритъм на дишането й.

— Благодаря за всичко — каза Чарли.

— Винаги съм насреща — отвърна Кат. — Беше ми приятно. Липсва ми Лео, а Джейкъб ми напомня за него, когато беше на тази възраст.

— Е, въпреки това се радвам, че дойде.

Кат махна с ръка:

— Това е нищо. Както и да е, надявам се нещата да се оправят за сестра ти скоро.

— Аз също. Може би сега ще се виждаме по-често с теб.

Те се сбогуваха и Чарли затвори входната врата, след което се качи горе до спалнята на сестра си и почука внимателно.

— Влез… — чу се замаян от съня глас иззад вратата.

Пипа седеше в леглото, очите й бяха изцапани с размазана спирала, но цветът се беше върнал на бузите й.

— Боже, колко спах? — попита тя и разтри очи. Без да каже нито дума, тя протегна ръце за Грейси и Чарли й подаде бебето.

— През по-голямата част от деня. Явно наистина си имала нужда.

— Предполагам, че е така — тя погледна Грейси с любов. — Изглежда доволна.

Чарли се усмихна.

— Направих всичко възможно — тя седна на ръба на двойното легло. — За щастие, имаше кой да ми помогне.

Пипа погали косичката на дъщеря си нежно и Чарли забеляза как една сълза падна върху лицето на Грейси.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило?

Пипа погледна и поклати глава.

— Чувствам се като пълна глупачка.