— Глупачка? Е, на мен ли го казваш — имам доста опит в тази област — тя вдигна краката си на леглото и се приближи към сестра си.
Пипа се усмихна немощно. Бавно, тя започна да говори:
— Късметлийка съм, че съм омъжена за човек като Люк. Знам, че… — тя замълча и челото й се сбърчи тревожно. — Не мога да ти кажа защо не се чувствам щастлива, Чарли. Но всеки ден, когато се събудя — ако може да се нарече така — се чувствам, сякаш откакто Грейси се роди, едва затварям очи. Както и да е. Децата ме накачулват, отнемат цялото ми внимание. Люк заминава за работа и после оставам сама. Приготвям всичко. Почиствам. Разтребвам. Опитвам се да направя всичко да изглежда така, сякаш е перфектно. Хвърлям много усилия в тази илюзия.
Чарли си помисли за всички пъти, когато бе завиждала на Пипа — на скъпо украсената и спретната къща, на щастливия й брак. Сега тази фасада й се струваше толкова тънка, че Чарли не можеше да повярва как не е прозряла досега през нея.
— Аз ги обичам, Чарли — каза Пипа с натежал от вина глас. — Не ме разбирай погрешно. Но никога не съм мислела, че ще бъде толкова трудно.
— Казвала ли си на Люк как се чувстваш?
— Не. Дори и сега. Добра актриса съм, предполагам — тя изрече думите сковано, сякаш извън себе си. — Но Люк знае, че нещо не е наред. Той знае какво е прочел.
— Какво е прочел?
— Имейли, които никога не е трябвало да бъдат изпратени — страните й се зачервиха от срам.
— О, Боже. На кого?
— На Уил.
— Уил Мортимър? — Чарли сбърчи нос изненадана. Не беше чувала сестра си да го споменава, откакто бяха тийнейджърки.
— Знам — сега по лицето й се стичаха сълзи. — Това е нелепо. Цялото това нещо. Не съм го виждала, откакто бяхме на деветнадесет и аз все още се учех.
— За какво си му изпращала имейли?
— Той ми изпрати изневиделица, каза, че си мислел за мен. Аз му изпратих отговор, просто да си побъбрим, нали знаеш. Все си мислех, че ще ми изпрати покана за приятелство във „Фейсбук“. Тогава нямаше да ми се налага да разказвам — той щеше да види снимките на мен и Люк, деня на сватбата ни, щеше да види снимките на Грейси, Фло и Джейкъб.
— Значи той знае сега?
— Не. Работата е там, че така и не ми изпрати покана. Оказа се, че дори няма профил. Тогава разбрах, че не е нужно да му казвам всичко.
— А какво му каза?
— Започнах да му пиша посред нощ, докато Люк спеше, а аз хранех Грейси. Онази тишина в три часа през нощта, в която си мислиш, че само ти си буден в целия свят. Оказа се обаче, че и Уил е буден, и така си заразменяхме имейли. Разказах му за работата си като адвокат…
Чарли вдигна вежди.
— Няма да повярваш колко е бляскаво, Чарли. Медиен закон. Много големи амбиции. Много тузарски обеди и питиета в града след работа — тя й се усмихна криво. — Не тук, разбира се. Аз съм в Манчестър.
— Добре — рече Чарли, като изслуша всичко. — Значи си била малко креативна с истината и си казала, че имаш работа, която нямаш. Това не е най-ужасното нещо на света, нали?
— Това беше началото — Пипа намести Грейси върху гърдите си. Дишането на бебето се беше задълбочило и сега похъркваше тихичко. — Аз му изпратих мои снимки — предполагам от преди около пет или шест години.
— И не си споменала Люк?
— Не. Нито децата. Редактирах ги от живота си.
— Не си му казала нищо?
— Не. Сега разбираш ли какво имах предвид? Аз съм доста ужасен човек. И знаеш ли какво го прави още по-лошо? Чувствах се по-добре, Чарли. Чувствах се по-добре като жената, която си измислих.
Чарли си пое дълбоко дъх.
— Срещнахте ли се?
— Не. Той искаше, но аз все отлагах. Не исках да се срещна с него. Просто исках да имам онова усещане за свобода от време на време. Но снощи, когато Грейси не спря да плаче, Люк отиде да спи в стаята за гости. Той го прави от време на време, когато има голямо заседание на следващата сутрин и се нуждае от здрав сън през нощта. Обаче не осъзнавах, че съм си оставила телефона там и не съм си излязла от имейла.
Предполагам, че е подозирал, че нещо се случва, защото ми е проверил профила.
Пипа погали тила на дъщеря си.
— Изчака до тази сутрин, за да ми каже. На закуска с децата ме попита кой е Уил Мортимър. Прилоша ми. Не знаех какво да кажа, затова не казах нищо. Той се качи горе, много спокоен, и си стегна багажа. Каза, че ще му е необходимо пространство за размисъл, обясни на децата, че трябва да отиде в командировка и си тръгна.
— О, Боже! Това е ужасно!
Чарли се замисли за изминалата седмица. Как не беше успяла да забележи, че нещата са така объркани в тази къща? Сестрите не трябваше ли да имат някаква специална интуиция? Но тя беше толкова вкопчена в собственото си раздразнение от Пипа, че не можеше да прозре първопричината за поведението й. Бракът й беше в сериозна беда и тя имаше нужда не от някого, който да съди, а от добър приятел и слушател.