Выбрать главу

— Как се чувстваш сега? — попита Чарли.

— Ужасно! Сякаш всичко е обърнато с главата надолу — Пипа заплака отново.

— Все още ли го обичаш?

— Да — каза Пипа и избърса носа си набързо с ръка. — Мисля, че да. Да.

— Тогава ще трябва да намерим начин да оправим това — каза Чарли, като се опитваше да се съсредоточи върху намирането на решение. — Какво ще кажеш за онези горещи линии за консултации? Как им беше името? — тя вдигна телефона си, за да намери интернет страницата.

— Недей — каза Пипа и сложи ръка на рамото на сестра си, за да я спре.

Чарли замълча и затвори телефона.

— Знаеш ли от какво всъщност се нуждая в момента най-много? — попита Пипа. — Време. Да помисля. Да си върна енергията. Нуждая се от някого, който да ми помогне с постоянния цикъл от водене на училище, пране и миене. Има толкова много неща за правене, че изобщо нямам време да спра и да се замисля какво не е наред в брака ми, в живота ми. Трябва да намеря решение, но не мога да го направя сама.

Чарли погледна сестра си. Челото на Пипа се беше набраздило от тревога, а около очите й имаше фини бръчици. Тя не беше перфектна. Дори вече не се опитваше да бъде.

— Знам, че бях ужасна — продължи Пипа. — И не заслужавам да направиш това. Но ще останеш ли с мен? Компанията ти наистина ми е нужна.

Чарли видя отчаянието в очите на сестра си, после погледна към Грейси, сгушена в прегръдките на майка си. Чудеше се какво ще стане с тях, ако ги оставеше.

— Не се притеснявай — каза Чарли. — Няма да ходя никъде.

16

Вторник, 16 септември

— Чарли, не можеш просто да не се появиш! — Джес беше бясна. — Казах ти, че си ми нужна тук. Къде си, по дяволите?

— Все още съм в Скарбъро. Изникна нещо.

— Нещо, което означава, че искаш да изхвърлиш кариерата си на боклука? Защото изглежда точно това възнамеряваш да направиш.

— Съжалявам, Джес, но е неизбежно. Имам седмици невзет отпуск и се налага да си го взема сега. Ще се радвам да направя, каквото мога, от имейла…

— Имам нужда от теб в офиса, Чарли! Именно затова си наета за работа в офиса.

— Не мога да тръгна точно сега. Съжалявам, но трябва да остана още поне една седмица.

През нощта на Чарли й се стори, че Пипа сякаш се влоши, вместо да се почувства по-добре. Седя и хлипа в продължение на часове, като едва продумваше и дума. Люк беше звънял няколко пъти, но тя бе отказала да говори с него; беше убедена, че той звъни, само за да й каже, че всичко е свършило, че тя е унищожила нещата помежду им.

— Как мога да ти имам доверие за следващото издание? Трябва да отиде за печат след няколко седмици, а нямаме нито статии, нито рецензии все още — осъзнаваш това, нали? — каза строго Джес.

— Да, осъзнавам го — каза Чарли, като понижи глас, за да не я чуят Пипа и децата. — И работя по въпроса. Но ще се наложи да го направя от тук. Съжалявам, Джес, но това е извънредна семейна ситуация.

Джес въздъхна:

— Вложих огромно доверие в теб, като ти позволих да си гост-редактор на този брой, а сега ми се налага да се извинявам вместо теб. Мислех, че го приемаш сериозно.

— Така е — каза Чарли, като се опитваше да запази гласа си спокоен въпреки трупащото се отчаяние. — Ще направя повечето рецензии, докато съм тук, и ще са готови за редактиране, когато се върна.

— И ще направиш всичко сама, докато се занимаваш с „извънредната семейна ситуация“?

— Да.

— Хубаво… — Джес замълча. — Добре, надявам се в крайна сметка да не съжалявам за това, но нека поговорим следващата сряда. Трябва да си готова с материала за редакция дотогава и абсолютно най-крайният срок, който мога да ти дам за останалата част, е понеделник, двадесет и девети. И това е всичко, Чарли. Ако ме разочароваш, няма да мога да те препоръчам за мястото ми.

— Не се притеснявай, всичко ще е готово. Благодаря ти! — Чарли усети как я залива вълна на облекчение. — Няма да те разочаровам, Джес. Кълна се. Това ще бъде най-добрият брой на списанието досега.

— Искрено се надявам да е така.

17

Сряда, 17 септември

Чарли беше планирала всичко — щеше да вземе Джейкъб от детската градина, а след това Фло от училище и всички щяха да отидат заедно на детската площадка. Щяха да се забавляват в продължение на поне един час, за да й е относително спокойно на Пипа у дома с Грейси.