Туп, туп, туп — беше хубаво да усеща краката си на писта! — звукът на усилията й. След няколкостотин метра, кожата се загря.
Туп, туп, туп.
По гърба й започна да се стича пот, но с всяка крачка, която правеше, спокойствието й се възвръщаше.
Туп, туп…
БАМ!
Тялото на Чарли се огъна.
Нещо се беше ударило рязко зад коленете и натискаше краката й през ликрата на дрехата. Тя падна и си удари лактите.
— ХЕЙ — извика тя, шокирана от болката в лактите и хълбока.
Огледа се замаяна и се натъкна на космата муцуна, която облизваше рамото й с розовия си език.
— Какво… — започна тя, докато се опитваше да избута животното.
— Багел! Багел! Махни се от нея! — Юън хвана кучето за повода. — Чарли, толкова съжалявам, добре ли си? — той й помогна да се изправи.
Шортите й бяха скъсани от едната страна и имаше драскотини на лакътя и бедрото.
— Почти.
— Слава Богу! Толкова съжалявам — каза той и се обърна към кучето. — Седни, Багел. СЕДНИ!
Неохотно, кучето седна, а езикът му все още висеше.
— Какво стана? — тя се облегна на морската стена в опит да си поеме дъх.
— Той се блъсна в теб. Имам го само от седмица и още не съм схванал съвсем как работи тази удължаваща се каишка. Е, добре де, разбрах как се удължава, но не и как се прибира… Още веднъж, много съжалявам.
Чарли погледна кучето подозрително.
— На изпитателен срок е — обясни Юън. — Спасен е от един приют. Моят приятел Адам е ветеринар и го взе. Обичам предизвикателствата, но трябва да призная, че не съм съвсем сигурен дали не беше прекалено голям залък за моята уста. Така да се каже.
Кучето изскимтя и наклони глава.
Чарли приклекна до нивото на кучето.
— Може ли да започнем отначало? — попита тя. Багел вдигна кална лапа и тя я разклати.
— Добре — продължи тя. — Простено му е. Но на теб? Може да се наложи да се потрудиш повече. Как възнамеряваш да ми се реваншираш?
Чарли и Юън седнаха навън в едно кафене до кея и си поръчаха кроасани и две чаши капучино. Багел лаеше по чайките наблизо, а Юън го държеше здраво за повода. Крайбрежието бавно започваше да се пробужда — един-двама души излизаха от домовете си, а в далечината Чарли видя как прозорците в чайната на Лети светват.
— Хубаво е, че имаш време да тичаш. Децата ти вкъщи ли са тази сутрин? — попита Юън.
— Не. Искам да кажа, да, вкъщи са. Но не са мои — тя се усмихна. — Това са децата на сестра ми.
— О, да, разбирам — лицето му се отпусна, а сините му очи блеснаха. — Предположих.
— Аз съм супер-лелята — тя се засмя. — Или нещо подобно. Доста съм заета с тях. Фло е най-голямата, после е Джейкъб и най-накрая е новото бебе, Грейси.
— Ново бебе — това е прекрасно. Е, какво те води тук?
— Да — или поне беше… Това е дълга история.
Той отвори уста, за да каже нещо, но тя поклати глава.
— Няма да питам — каза той.
— Дълго е за обяснение, но мога само да кажа, че сестра ми има нужда от помощ в момента.
— Затова си взе отпуск и дойде тук? — попита Юън, като си отчупи част от кроасана.
— Честно казано, все още работя, един вид — тя се усмихна. — Убедих шефката си, че мога да направя проучванията си тук. Пиша рецензии за храни и напитки и ще съм редактор на следващия брой на списанието, в което има рубрика, посветена на чайните.
— Страхотна работа — каза Юън. — Сега разбирам защо толкова се интересуваше от чайната на мама.
— Точно така. Въпреки че Кат ме убеди да не я включвам в рубриката. Тя мисли, че някои неща е най-добре да останат тайна, и аз започвам да разбирам какво има предвид.
— Да. Не съм сигурен как ще се справи мама с потока от гастрономически ентусиасти, които я разпитват за кифлите й. Тя е най-щастлива, когато има време да си поговори с редовните посетители. Миналата година се опитах да я убедя да направим уеб сайт, но тя просто се засмя и попита защо трябва да се опитваме да поправим нещо, което не е счупено.
— Вярно е. Справя се добре с работата си.
— Знам. Оставил съм я тя да решава напоследък — каза Юън.
Юън се усмихна на Чарли и тя усети как раменете й, прегърбени от стреса на последните няколко дни, започнаха да омекват. Имаше нещо у него, което я предразполагаше. Те замълчаха за момент.
— Харесва ли ти да пишеш рецензии? — попита Юън. — Звучи като мечтаната професия.