— Тук ли ви харесва повече? — попита Серафин. Беше й по-удобно да говорят за тях, отколкото за нея.
— Обожаваме мястото — каза Анна. — Кой не би? Добрата храна, виното, компанията… Бяхме готови за промяната, след като децата напуснаха дома.
Инстинктивно, Серафин погледна родителите си. Един поглед, който премина между тях. Брат й Гийом бе напуснал дома миналата година, при тежки обстоятелства, а те изобщо не бяха готови за промяната.
— … но Англия е прекрасно място за млад човек, ще ти хареса.
— Ти си мислила да живееш там, нали, скъпа? — подкани Патрик дъщеря си нежно. — По-рано тази година казваше…
Серафин се напрегна.
— Но там е много скъпо, нали? Един мой приятел замина за Лондон и…
Анна се засмя и сбърчи нос.
— Англия не е само Лондон, нали знаеш.
— Тя е права, трябва да отидеш в Йоркшир — каза Рави. — В някоя по-северна част не ти ли се ще?
— Може би — каза Серафин. — Не знам. Вие къде живеехте?
— В Скарбъро. Това е един прекрасен град. Точно на брега на морето. Но, макар че определено не бихме могли да го сравним с блясъка или времето в Антиб или Ница, през лятото е забавно. Хората са дружелюбни, а цените достъпни.
Серафин усети, че останалите я чакаха да реагира.
— Звучи хубаво. Не очаквам да има много работни места, все пак. Лятото почти свърши.
— Обзалагам се, че все ще намериш нещо като гувернантка — каза уверено Анна. — Чакай малко, ами Адам, Рави? Още ли търси някого?
Рави кимна.
— Мисля, че да, всъщност — той се обърна към Серафин. — Прекрасен човек. Беше ни съсед в продължение на години — има десетгодишна дъщеря.
— Съпругата му беше от тук — каза Анна. — Ожениха се много млади и живяха във Франция, докато тя почина при инцидент преди четири или пет години. Не знам какво се е случило, но сигурно е било ужасно. Спомням си, че ми е разказвал как много иска дъщеря му да говори френски, за да запази връзката — затова търси някой да живее с тях и да я научи.
— Ще си чудесна гувернантка — каза Елен, докато увиваше треперещата Матилд в една от топлите кърпи. — Би ли искала, скъпа?
— Може би — каза Серафин бавно.
Анна вече бъркаше в чантата си за лист и химикалка. Тя записа нещо.
— Ето това е имейлът на Адам. Помисли си.
Серафин взе листа хартия и се усмихна:
— Благодаря!
Вечерта настъпи и докато Елен сложи близнаците в леглото, Серафин и баща й занесоха чиниите в кухнята.
— Наистина ли няма да се присъединиш към нас за по питие в библиотеката? — попита той.
— Не, благодаря. Малко съм уморена.
Тя се сбогува с гостите и се качи горе.
В спалнята си се приближи до прозореца, за да затвори дървените капаци, но спря за миг и се загледа навън. Вечерното небе оцветяваше добре поддържаната градина и лозята в сиво и розово. На изток се виждаше площадът на селото — калдъръмен район с магазини около него, където веднъж на две седмици имаше пазар. На няколко метра беше училището, в което ходеше, както и църквата, която цялото семейство, включително нейните баба и дядо, посещаваше всяка неделя. Познаваше пейзажа, улиците и сградите като дланта си.
И въпреки това всеки камък, клон и уличен ъгъл сега й се струваха различни. Срещата с човек, който я разбира, я накара да осъзнае колко от нейната истинска същност е държала скрита. Тя пусна капаците и свали резето.
От съседната стая се чу кикот. Тя излезе в коридора и пъхна глава през вратата на спалнята на близнаците.
— Матилд! Бенджамин! Защо сте още будни вие двамата? — попита тя с най-строгия си глас.
В тандем, без да кажат и дума, те се шмугнаха под завивките и се обърнаха настрани. Серафин тихо затвори вратата и погледна по коридора към стаята на брат си. Въпреки че се беше изнесъл, по стените в стаята му все още висяха футболните му плакати, а рафтът със старите му обувки стоеше до гардероба. Гийом и Серафин бяха близки, тъй като имаха само две години разлика. Тя сядаше на стола в стаята му, а той свиреше на китарата си новите песни, които беше написал, докато в ъгъла гореше тамян.
Серафин се върна в стаята си, светна лампата и легна на леглото. Когато Гийом напусна, в дома им зейна празнина. В интерес на истината празнината се появи по-рано и просто се задълбочи, когато си тръгна — беше започнал да се отдалечава от тях преди повече от година. Прекарваше повечето си време с групата в Бордо, като рядко си правеше труда да се прибере нощем. Но с все по-големия успех на групата и започналите турнета в Европа, той изглеждаше някак по-малко щастлив. В редките случаи, когато се появеше, изглеждаше откъснат, апатичен.