Сега седеше спокойно в креслото си, а платнената му чанта беше в скута. Кат му се усмихна, доволна да го види отново. Винаги я караше да се чувства спокойна, като че ли всичко щеше да бъде наред — и сега, след всичко, което се бе случило с Джейк, именно от това имаше нужда.
— Много се радвам, че си у дома — каза тя тихо.
— Хубаво е да се върна. И съм ви донесъл някои дребни работи — той подаде на Лео един пакет.
Лео разопакова комплект матрьошки. Той погледна най-голямата с недоумение и дядо му показа как да ги отвори.
— Има много бебета вътре — възкликна той щастливо, докато вадеше малките кукли и ги редеше на опашка.
— А, Кат, за теб е това — той и подаде ръчно бродирана покривка: с жълти, червени и сини нишки върху бял памук.
— Прекрасна е — тя докосна плата. — Наистина специална. Благодаря, татко — тя се наведе да го целуне по бузата. — Явно си си прекарал страхотно — каза тя.
— Така е. Това беше всичко, за което съм си мечтал, и повече. Приятелски настроени хора, невероятни забележителности — имам да ви показвам толкова много снимки.
— Покажи ми! — каза Лео.
— Скъпи, отдавна трябваше да си си легнал. Дядо може да ти ги покаже утре. Отиди и си облечи пижамата.
Лео неохотно се затътри към стаята си, хванал матрьошката.
— Е, какво изпуснах? — попита баща й.
— Лео носи по-голям номер обувки, а аз станах критик по храни.
— Какво? — полюбопитства той.
— Пробвах се в писане на рецензии за храни и напитки. Посещавам чайни с една приятелка, журналистка — харесваше й да може сподели на баща си с какво се беше занимавала и колко много беше постигнала, като беше излязла от зоната си на комфорт. Благодарение на Чарли и Серафин тя бе преоткрила колко е важно да преследваш мечтите си, вместо да оставиш живота си да отмине.
— Това е моето момиче! — той се усмихна гордо. — Това е прекрасно! Ти винаги си обичала да пишеш, нали?
— Харесва ми. Това е само краткосрочно, но ми напомня онова, което искам да правя.
— И се оправяш с парите, нали?
— Да — излъга тя. Не можеше да се насили да му каже истината — никога не му беше признавала, че едва свързва двата края и нямаше да го направи сега. Той беше работил усилено през целия си живот, за да я осигури, и сега имаше право да използва заделените си пари, за да следва собствената си мечта — да види света. Тя не искаше да се чувства виновен, че го прави.
— Сигурна ли си? Знаеш, че мога да ти помогна, нали?
— Ще се оправя. Все още търся работа, но все нещо трябва да изскочи скоро.
— Надявам се, че Джейк ти помага?
— Там е сложно — каза Кат. — Страхувам се, че тази страна на нещата не е добра.
— Какво е направил? — изражението на баща й, обикновено меко и мило, сега се стегна.
— Джейк обяви, че ще настоява за попечителство на Лео — очите й се напълниха при спомена за това — онази ужасна нощ, която бе прекарала, убедена, че бъдещето на сина й висеше на косъм. — Сега това се оправи, но, ако трябва да бъда честна, беше истински кошмар.
Баща й сбърчи чело.
— Ще ми се да ми беше казала нещо. Неприятно ми е само като си помисля, че си преживяла всичко това сама.
— Не исках да ти развалям пътуването. Във всеки случай не бях сама. Лети ми беше подкрепа, както винаги, а и имах няколко добри приятели тук с мен.
— Радвам се да го чуя. Но все пак, никой не трябва да се отнасят с теб по този начин. На косъм съм да…
— Татко, остави го. Аз така избрах да се примиря с това. Джейк каза, че съжалява, знае, че е сгрешил.
— Ти заслужаваш повече.
Когато чу думите на баща си — същите думи, които Чарли и Серафин й бяха казали — мисълта в главата й се загнезди. Беше вярно. Тя заслужаваше повече. А това означаваше определяне на нови граници за връзката й с Джейк, правила, които няма да бъдат нарушавани.
— Липсваше ми, татко — каза тя. — Аз може и да съм пораснала, но невинаги се чувствам така.
— Ела тук и ми дай една прегръдка — каза баща й. Тя седна до него и той я взе в обятията си, в топла, успокояваща прегръдка. Той я целуна по челото. — Обичам те, Кат.
Лео се върна в стаята с четка за зъби в ръка.
— И аз искам прегръдка — каза той. Те го взеха помежду Кат го целуна по косата и тримата се гушнаха силно.
— И ние те обичаме — каза Кат.
36
Чарли извади тоалета, с който беше планирала да отиде на стогодишнината: черна рокля с деколте, което се завързва на врата, бронзови обеци тип халки и кафяви ботуши от велур. Това беше провереният й тоалет за партита и се радваше, че го е взела със себе си. Това щеше да е последната й нощ с Юън и тя искаше да изглежда и да се чувства по най-добрия начин. Вълнението й, че ще го види отново бе примесено със съжаление, че двамата не можеха да оставят нещата да се развият по естествен път, без да бъдат притискани от времето, както и от работните ангажименти. След като си тръгнеше, това щеше да е краят. Щяха да й останат спомените, но това щеше да бъде всичко.