— Мирише невероятно. Гордеем се с теб — усмихна се Кат. — аз донесох ягодови тарталети.
Отвътре „Крайбрежната“ блещукаше с бели приказни светени, нанизани горе по гредите и по тезгяха.
— Здравейте — каза Юън от стереото в далечния ъгъл на стаята. — Тъкмо сортирам музиката. Чарли е отзад, слага кифлички във фурната. Обзела я е готварска треска.
— Значи сме три — заяви Серафин.
— Какво имаш там, Кат? — Юън заразглежда голямата торба, която носеше.
— Готови ли сте? — попита Кат и извади лентата с надпис от чантата и я разви, като държеше единия край, а Серафин другия.
Съшитите в синьо, сребристо и червено букви образуваха думите:
100 години „Крайбрежната чайна“!
От едната страна имаше апликация на чаена чаша на цветя, а от другата — парче торта.
— Ти ли направи това? — учуди се Юън. — Невероятно е.
— Много е красиво — съгласи се Серафин.
— Чарли — извика Юън, — ела да видиш това!
Чарли показа глава от кухнята, за да види.
— Леле! — възкликна тя, като изтри брашното от челото си. — Удивително е, Кат.
— Луда съм по шиенето — каза Кат смутено. — Ако е някакво извинение — тя извади цветята и малките вази, които беше приготвила за отделните маси.
В шест часа, когато поставките за сладкиши бяха пълни, чиниите отрупани и цялата украса завършена, Юън наля просеко за Серафин, Кат и Чарли.
— Наздраве! — каза Серафин. — Миг спокойствие.
— Наслади му се — каза Чарли. — Няма да продължи дълго.
— Най-после! — извика Юън, загледан във вратата на чайната. — Мислех, че никога няма да дойдеш.
Кат се обърна и видя Адам, който влизаше, облечен с бяла риза и ключове за кола все още в ръка. Когато очите им се срещнаха, тя усети прилив на адреналин да преминава през нея.
— Има две каси отзад, които трябва да се преместят — рече Юън на приятеля си. — Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се, идвам след минутка — отвърна той и погледна Кат.
— Здравей — каза Кат. — Нека позная: татко е такси?
— От първия път. Зоуи ще ходи на първото си гости с преспиване.
— Спомням си моето — Кат каза на Адам. — Това е ритуал. Приказки до късни часове, промъкване до долу за среднощно хапване. Обзалагам се, че е развълнувана.
— Преструва се, че не е, но я чух в стаята й по-рано как се кикотеше по телефона — Адам се усмихна. Той грееше, когато говореше за дъщеря си, и Кат се радваше да го види. Беше ясно, че са истински отбор — какъвто се надяваше, че ще бъдат с Лео винаги.
— Значи имаш свободна вечер? — попита тя.
— Да, а ти?
— И аз. Баща ми е с Лео.
— Жалко, че баща ти не можа да дойде.
— Наистина. Той обича партита. Но какво мога да кажа, той е светец — рече Кат.
Юън се приближи до тях.
— Нямаме чак толкова време — каза той. — Хайде.
— Разбира се, съжалявам — Адам отново погледна към Кат. — Ще се видим по-късно.
— Ще се видим после — каза Кат.
Докато слагаше сладкишите по масите, чу смеха на Адам от задната стая, където помагаше на Юън с касите. Чарли се появи до нея.
— Изглеждаш отнесена — каза Чарли през рамо.
— Така ли? — Кат се върна към реалността. — Предполагам, че бях за момент.
Един час по-късно се бяха събрали цял куп приятели на Лети и редовни посетители и всички се бяха скрили на различни места в чайната — Чарли, Серафин и Кат се бяха шмугнали зад щанда, а мъжете бяха заели ъгълчето под стълбите.
Кат подаде глава леко и надникна през прозореца. Забеляза Лети в далечината да приближава „Крайбрежната" с приятелката си.
— Всички ли са готови? — прошепна тя. — Почти е тук.
Когато Лети отвори входната врата, всички скочиха.
— Изненада! — извикаха те.
Лети, която стоеше с ръка на сърцето и с пребледняло лице, погледна нагоре към надписа на Кат и сълзи бликнаха от очите й.
— За Бога! — каза тя. — Това всичко за мен ли е?
— Да — каза Юън и пристъпи напред. — Тричките тук казаха, че е крайно време да го отбележим — той посочи Кат, Чарли и Серафин. — Така че всички тук се обединихме, за да ти кажем благодаря.
— Колко прекрасно! Изглежда красиво. Ще ви простя задето почти ми докарахте сърдечен удар.
От тълпата се чу смях.
Чарли й подаде чаша шампанско.:
— Заповядай, Лети. Това би трябвало да спомогне за облекчаване на шока. Сега ела и се присъедини към партито.