Вечерта приятелите си говореха и хапваха от домашно приготвените сладкиши, като си обменяха спомени за чайната през годините. Чарли и Лети отидоха в кухнята да донесат следващата партида кифлички и се възползваха от възможността да си поговорят на сравнително спокойствие.
— Много мило от страна на вас трите да организирате това — каза Лети на Чарли. — Наистина прекрасна вечер.
— Беше удоволствие — каза Чарли. — „Крайбрежната“ е много специално място.
— Знаеш ли, именно клиентите го правят такова — отвърна Лети. — Има дни, в които се чувствам така, сякаш никога няма да успея да свърша всичко, което трябва да се свърши. Сладкишите не се надигат, имам цяла планина от документи… — тя поклати глава. — Но след това има дни, когато хора като вас трите идват и тогава съм сигурна, че имам най-добрата работа на света.
— Хубаво е да можем да празнуваме с теб тази вечер — каза Чарли.
— Изобщо не подозирах нищо — Лети се засмя. — Бях направо поразена, когато дойдох. Не съм свикнала на такова внимание. Но сега, е, си прекарвам много приятно.
— Радвам се. Такъв беше планът — Чарли се усмихна.
— Преди да се забравя, Чарли — каза Лети. — Знам, че в понеделник си тръгваш и исках да говоря с теб за нещо, преди да заминеш. Изглеждаше много заинтересована от албума и другите неща, а и спомена, че искаш да проучиш още малко.
Искаш ли да вземеш част от нещата от нашите архиви? С което имам предвид папките с боклуци, които така и никога не сортирах — тя се усмихна. — Можеш да ги изпратиш обратно по пощата, когато си готова.
— Разбира се — каза Чарли. — Ще бъде страхотно, ако сте сигурни, че нямаш нищо против. Мислех си да напиша нещичко въз основа на тях. Напълно анонимно и с твоето одобрение, разбира се.
— Разбира се. Радвам се, че и някой друг се интересува. Ако намериш нещо, което можеш да използваш, то моля, давай.
— Благодаря — каза Чарли.
Лети си прокара път през тълпата, отиде в кухнята и се върна с червена папка и малка картонена кутия.
— Не съм сигурна дали ще можеш да се ориентираш в изрезките, но има някои бележки от клиенти през годините — такива неща. Рецепти, използвани от моите баба и дядо.
Чарли ги взе от нея:
— Ще ги пазя много — каза тя.
— Кат — Серафин застана до масата със сладкишите, за да напълнят чиниите си, — виждала ли си се с някого след Джейк?
— Не, с никого — каза тя. — Защо питаш?
Серафин сниши глас до шепот:
— Защото мисля, че шефът ми май си пада по теб.
— Адам? — Кат усети как се изчерви.
— Да. Боя се, че се изпуснах и казах, че си нямаш гадже. Откакто ми беше на гости за първи път, вече не помня колко пъти е казал „Твоята приятелка Кат…"
— Много сладко — на устните й се появи усмивка. Надяваше се да не е твърде очевидно, че бузите й горят. — Искам да кажа мило от твоя страна да го кажеш. Адам е прекрасен, но съм сигурна, че не ме вижда по този начин.
Серафин повдигна вежда.
— А и аз не го виждам така — добави бързо Кат.
— Не би ли си помислила?
— Не мисля така, не — излъга тя. — Всичко, което ме интересува в момента, е малко стабилност — вярно беше, но все пак Кат не можеше да отрече, че казаното от Серафин беше изпратило тръпка на вълнение през нея.
— Е, добре — каза Серафин. — Мога да разбера, предполага С всичко, което се е случило в живота ти. Изглежда жалко, все пак. Сигурна ли си, че не би искала поне да го опознаеш по-добре? — каза тя и даде окуражаваща усмивка.
Чарли се приближи до тях и Кат бързо хвана ръката й:
— Чарли, ела и смени темата — каза тя закачливо.
Чарли се усмихна и погледна двете жени объркано, след което реши да послуша Кат:
— Добре, ако наистина искате нова тема на разговор, има нещо, което бих искала да попитам и двете ви. Какво ще правите след две седмици?
Кат сви рамене, облекчена, че Чарли е центърът на внимание сега:
— Аз нямам никакви планове.
— Нито пък аз — отговори Серафин.
— Е, какво ще кажете за едно пътуване до Лондон? Аз черпя. Искам да ви заведа, за да ви благодаря за цялата тежка работа, която свършихте с рецензиите.
— Не е нужно да го правиш — каза Кат и поклати глава. — Беше ни приятно.
— Знам… Но искам. Освен това не съм готова да се сбогувам с вас двете все още. Ще ви взема билети за влака и ще идем на много хубави места — всичко, което трябва да направите, е само да дойдете.
— Бих се радвала — каза Серафин. — Звучи перфектно.
Кат се поколеба.
— Не знам. Искам да кажа, много е съблазнително, но нещата напоследък бяха толкова объркани…