ТРЕТА ЧАСТ
„Водата е майката на чая, чайникът — неговият баща, а огънят — учителят."
Китайска поговорка
38
— Ето една, която ще ти стане — каза Кат и подаде на Зоуи една малка бяла престилка от задната част на вратата в кухнята на Лети. Тя, Зоуи, Лети и Серафин се бяха събрали в кухнята на „Крайбрежната“ за урок по печене. Кат помогна на Зоуи да завърже връзките отзад.
— Е, исках да покажа на три от любимите си жени как да направят маделинките — заяви Серафин. Тя разопакова съставките върху кухненския плот. — Успях да намеря едни подходящи формички — добави тя. — Можете да използвате и чашки за мъфини, но стават много по-красиви, когато са с форма на мидички.
— Идеални са — каза Лети и включи фурната. — Юън каза, че кучето му е пристрастено към тях. Струва ми се ужасно тези страхотни сладки да се прахосват така, ако питате мен.
Серафин и Зоуи се спогледаха и се засмяха.
Кат беше благодарна, че баща й предложи да гледа Лео отново. Печенето на сладкиши и времето с приятелки беше точно това, от което имаше нужда в момента. Мислеше само за Адам от партито насам. Случилото се с Джейк очевидно я беше извадило от релси — защо иначе би направила нещо толкова глупаво? Сега просто искаше да забрави за това.
— Добре. Зоуи, би ли настъргала кората на този лимон? — попита Серафин на френски и Зоуи взе лимона от нея и започна да стърже.
Лети повдигна вежди към Серафин и Кат дискретно, за да покаже, че е впечатлена, а Серафин се усмихна гордо.
Те направиха маделинките заедно в кухнята и когато ги сложиха да се изпекат във фурната, седнаха на кухненските табуретки.
— Печенето на сладкиши е готино всъщност — каза Зоуи, докато гледаше как сладките се надигат във фурната. — Не бих имала нищо против да науча как се правят и други такива.
— Трябва да дойдеш до селото ми някой ден — заяви Серафин. — Има един фантастичен курс по сладкарство, който върви през лятото. Можеш да го изкараш.
— Звучи забавно — каза Зоуи с усмивка.
Кат си го представи — удоволствието от почивка във Франция, съчетано с курс по печене. Звучеше направо божествено. Но това беше някакъв друг свят. За някого другиго, а не за нея.
— Мога и аз да се присъединя — каза Лети. — Винаги съм мечтала да направя нещо подобно.
Кат кимна окуражително:
— Трябва да отидеш — каза тя.
— Да, Лети — каза Зоуи. — Ти не си толкова стара.
— Зоуи! — възкликна Серафин и я потупа по ръката.
— Какво? — отвърна Зоуи.
Лети се засмя:
— Не се притеснявай, Зоуи. И да, може би имаш право.
Кат си събра нещата в края на вечерта и си облече палтото.
— Ето — каза Серафин и й подаде сребриста картонена кутия, пълна със сладкишите, които бяха приготвили. — Не забравяй това!
— Благодаря — каза Кат и поклати глава. — Колко глупаво от моя страна.
— Добре ли си, Кат? — попита я тихо Серафин. — Изглеждаш замислена.
— Няма нищо — каза Кат.
— Същото нищо, заради което и Адам ми сипа сол в чая вчера ли? — попита Серафин.
— Същото — усмихна се безпомощно Кат.
39
Чарли мина бързо покрай бюрото на Бен и се настани във въртящия се стол на своето бюро с чаша горещо кафе. Тя го бе зърнала и отместила поглед бързо. Това беше едва вторият й ден в офиса и именно в работата щеше да се съсредоточи. Нямаше време за отвличане на вниманието.
Тя включи компютъра си и отбеляза, че всичко на бюрото й е точно така, както го беше оставила, преди да замине — дори напомнящите листчета с по една надраскана дума по монитора й. Сякаш никога не беше заминавала.
Когато се прибра в апартамента си късно в неделя вечерта, си взе вана и се настани в леглото. Беше очаквала да се чувства добре вкъщи, в собственото си пространство отново, без никакви усложнения, но вместо това апартаментът й се струваше празен и студен. Неполетите й растения бяха единствените, на които беше липсвала. Докато лежеше в чаршафите си от египетски памук, не можеше да се отърве от чувството, че никого, освен шефката й, не го беше грижа, че не се е върнала. Изкушението да се обади на Юън, за да му каже, че не е била искрена с него почти я обзе напълно. Беше си изключила телефона и го бе оставила в чантата си — нещо, което никога не правеше.
— Радвам се, че отново си тук, Чарли — каза Джес и седна на ръба на бюрото й.
— Благодаря. Хубаво е да се върна — тя се усмихна, но думите не прозвучаха искрено. В сивия офис с познатите разделителни стени от матирано стъкло и колеги, които бързаха в костюми и ботуши, тя се чувстваше без посока.