Когато се върна на бюрото си, тя кликна върху иконата за нов имейл.
До: Серафин и Кат
Здравейте,
Току-що научих най-вълнуващата новина. Направиха ме редактор на списанието! Не мога да повярвам. Дължа и на двете ви огромно БЛАГОДАРЯ. Просто не знам как щях да се справя без вас. Вашите проучвания, идеи и писане бяха от огромно значение.
Нямам търпение да го отпразнуваме, когато дойдете в Лондон.
Благодаря отново,
Чарли
Тя натисна бутона за изпращане и се облегна назад в стола си.
Имаше още един човек, на когото искаше да каже. Ако все още бяха заедно, тя знаеше, че Юън би споделил вълнението й. Можеше да си представи лицето му, топлата му усмивка, очите му и задоволството от нейното постижение, за което беше работила толкова дълго време. Сега искаше повече от всичко да бъде с него, за да могат да споделят момента.
— Чувам, че трябва да те поздравя.
Чарли погледна нагоре, когато чу познатия глас — дрезгав, със следи от лондонски акцент. Ето го и него — същия тен и тъмна коса, непринудена самоувереност и небрежен вид. Мъжът, с когото някога си бе представяла бъдещето си, но който я беше оставил с разбито сърце.
— Бен — каза тя. Беше разигравала този момент в съзнанието и десетки пъти. Когато беше в Скарбъро и се чувстваше уверена и силна. Беше мислила какво ще му каже, когато се върне в офиса и го види отново. Хладнокръвна реакция, остроумни, саркастични забележки. Но ето го сега тук, навесил се над разделящата преграда на бюрото й в работното пространство на Чарли, толкова близо, че почти се докосваха и сърцето й запрепуска. Почувства се малка, както в дните, след като чу новината, че й е изневерявал. Интелигентните й, обмислени реакции я напуснаха.
— Редактор, а? — той се усмихна и показа перфектните си бели зъби. — Браво, Чарли.
— Благодаря — отговори тя, доволна, че звучеше контролирано и спокойно, макар че изобщо не се чувстваше така.
— Сериозно, Чарли. Заслужаваш го.
Думите бяха точно там, под повърхността: „Да, така е — заслужавам го. И това няма нищо общо с теб. Успях въпреки теб. А ти нямаш никакво право да си тук и да се опитваш да споделяш моя успех.“
— Благодаря — каза тя отново.
— Как беше отпуската? — попита бодро той. — Джес каза нещо за сестра ти. Всичко наред ли е с Пипа?
Фамилиарността в тона му я подразни — нямаше право да пита за живота й. Беше загубил това право, когато се разделиха. Той не й е приятел. Той не й е никакъв сега. Начинът, по който я кара да се чувства, начинът, по който винаги я бе карал да се чувства, беше абсолютно противоположен на това как се чувстваше с Юън. Искаше й се Бен просто да изчезне.
— Добре е — каза тя. — Пипа е добре.
— Страхотно, радвам се да го чуя — той се изправи. — Е, радвам се да те видя отново, Чарли. Изглеждаш много по-добре — почивката сигурно ти е повлияла положително.
40
— Писмо — извика Лео и се затича към изтривалката, върху която току-що се беше пльоснал малкият пакет. Вдигна го и й го подаде. Беше адресирано и до двама им. — Може да е подарък за нас.
Тя се усмихна. Откакто баща й се беше върнал от пътуванията си, писмата с ръкописен текст отпред бяха малко и рядкост, затова се зачуди от кого ли може да е.
— Отвори го, отвори го! — Лео заподскача нагоре-надолу на място.
— Полека, почакай малко — каза тя и разроши косата му. Все още не беше съвсем свикнала отново с присъствието му — толкова много й харесваше, че му беше простила дори подскачането по леглото й в шест часа сутринта. Заедно с него там, апартаментът й отново бе дом.
— Имай малко търпение — тя се засмя и отвори плика.
— Какво е?
— Сега ще видим — вътре в пакета имаше по-малък плик с два билета. Тя ги извади и се усмихна широко, когато видя какво е — билети за Морския център. Кой би могъл да ги изпрати? Озадачението й се превърна в задоволство. Трябва да са от Джейк в опит да се реваншира. Лео щеше да е много развълнуван.
Тя разгледа внимателно писмото. Очевидно входът за Морския център не беше единственият подарък. И двамата бяха поканени на специална среща с делфините.
Тя погледна към Лео, чиито яркозелени очи танцуваха от вълнение.
— Мамо! Кажи ми.
— Това е изненада — каза Кат и разроши косата му. — Ще трябва да изчакаш до края на седмицата, за да разбереш.