— Прекарвам толкова време в разговори с Лео, че понякога забравям как да си говоря с възрастни — каза Кат. — И знаеш ли какво — рядко ми липсва.
Той кимна.
— Знам точно какво искаш да кажеш. Зоуи е далеч по-възрастна от мен напоследък.
— Как е тя?
— Добре е — каза Адам. — Вече обсъждаме гимназиите. Наистина не мога да разбера кога мина цялото това време, но догодина ще трябва да се запише.
— Харесала ли си е някое по-специално училище?
— До съвсем наскоро искаше да ходи в пансион.
Кат повдигна вежда.
— Не, че съдя, но…
— Знам. И аз се изненадах. И това още преди да започна да се чудя как, за бога, ще си го позволя. Реших, че напоследък чете твърде много „Малори Тауърс“ но не знам. Както и да е, изведнъж се отказа от идеята. Което ме кара да се чудя дали всъщност не се е интересувала от този вариант като един вид бягство.
— А сега?
— Сега много повече й харесва да си е у дома. Не мога да го обясня. Става въпрос за малките неща. Серафин прави така, че винаги сядаме и се храним заедно. Преди да дойде, сутрин обикновено си вземах кафе, а Зоуи ядеше зърнената си закуска и дори при най-добри намерения имаше дни, когато си казвахме само няколко думи. Сега си отделяме време един за друг.
— Това е добре. Е, щом вече се е отказала от идеята с пансиона, къде мислите да се запише?
— Знаеш ли — най-странното е, че иска да ходи в нашето училище.
Кат се усмихна при спомена за училището, в което ходеха заедно с Адам и Юън.
— Странно.
— Да. Някои от нейните приятели ще ходят там и всъщност нея само това я интересува.
— Ти си доволен, нали?
— Хубави времена бяха там. Нали?
Кат кимна.
— Имам доста добри спомени.
— Знам, че беше по-малка, но винаги си ми се струвала готина — Адам се усмихна при спомена. — Имаше някаква аура. Като че ли не ти беше нужно да правиш онова, което всички останали правят.
— Ха! — Кат се засмя. — Е, предполагам, че не бях в нито една от групичките, но не беше, защото съм била готина. Всъщност през повечето време страдах от факта, че съм аутсайдер. Прекарвах цялото си време в четене на книги. Все още го правя.
— Е, на мен ми се струва, че имаш много приятели напоследък. Знам, че Серафин ви чувства като сродни души — теб и Чарли.
Кат се усмихна.
— Да. Нещо такова. Ще ходим при Чарли в Лондон следващия уикенд. Ще бъде хубаво да се видим отново.
— Звучи забавно.
Кат се обърна и видя, че Лео ходи на колене по пода.
— Лео, ставай горе — тя забърза към него и го изправи отново на крака. — Загубихме много панталони по този начин — обясни тя на Адам. — Мисля, че е време да вървим.
— В магазина! — въодушеви се Лео.
— Да, може да отидем до магазина първо — каза тя и се обърна към Адам. — Благодаря отново.
Тя се наведе, за да го целуне по бузата, и затвори очи за миг, щом бузата й докосна неговата, леко набола, със слаб мирис на одеколон. Чувстваше се добре близо до него. Спомни си как се беше почувствала, когато го целуна онази вечер на партито, и осъзна колко много й се искаше това да се случи отново.
Докато се отдръпваше, очите им се срещнаха.
— Ще се видим скоро… Може би някъде с повече вино и по-малко морски живот — добави тя с усмивка.
42
В хола Чарли отвори кутията, която Лети й даде в чайната. Беше твърде късно да използва всичко в материала си, понеже броят на списанието вече беше готов, но въпреки това й беше любопитно. Искаше да я разгледа, преди да я върне обратно с благодарствена бележка. Тя извади карта на града от 1970 г. и се усмихна, когато видя местата, които й бяха станали толкова познати. Улицата със старото кино на нея, както и „При Роза“ където двамата с Юън бяха пили кафе.
Тя се зарови отново в кутията и разгледа картичките от клиенти, които благодаряха на родителите на Лети — Джулия и Леон — за гостоприемството и вкусните кифли. Имаше и друга лична кореспонденция, фактури от доставчици, фотокопия.
Разсея я звук от таблета й — имаше нов имейл.
Сърцето й заби в гърдите, когато видя името на Юън. За първи път, откакто се бяха сбогували. Тя щракна, за да го отвори.
Здравей, Чарли,
Опитвам се да забравя какво се случи между нас двамата — както ти даде да се разбере, че искаш да стане.
Но истината е, че не мога.
Не мога да спра да мисля за теб. Знам, че почувствах връзка помежду ни. Това не е нещо, което се случва често. Поне не и за мен.