Аз не искам да се отказвам. Искам да дам шанс на онова, което се случва с нас — каквото и да е то. Да, на известно разстояние сме един от друг (добре де, доста сме далече). Но това не означава, че трябва да оставим нещата да се изплъзнат.
Искам отново да те видя как се смееш.
Юън
Тя затвори съобщението и седна на дивана, като остави думите му бавно да потънат в съзнанието й. Той я беше прозрял. Беше чувствал същата връзка, която и тя бе усетила, и не се беше хванал на опита й да омаловажи срещата им като нещо несериозно. Той беше смел, когато нея я беше страх. И не можеше да не мисли, че той е правият в случая.
На следващия ден Чарли се облече като за новата си длъжност на работа — в елегантен сив костюм и блуза в цвят слонова кост отдолу. Говори по време на заседанията, на които обикновено мълчеше, и каза на новия си помощник от какво щеше да има нужда. Джес все още беше в редакцията до Нова година, но тя вече бе започнала да предава нещата в ръцете на Чарли и, що се отнася до екипа, новият редактор вече беше факт. Следобед Чарли седна на бюрото си и започна да разработва новите си идеи за следващото издание. Докато работеше, можеше да изтика мислите си за Юън на заден план. Неговият имейл все още стоеше без отговор.
Бен я потупа по рамото и й подаде кафе.
— Идвам с мир — каза той с усмивка.
Тя го взе с неохота, като все още изпитваше онова смесено чувство на неудобство, раздразнение и тревожност като последния път, когато бяха говорили. Но си каза, че ако щяха да работят в една и съща служба, щеше да е по-лесно да се държат цивилизовано.
— Какво ще кажеш да те заведа на по питие, за да отпразнуваме повишението ти? — попита той.
Чарли поклати глава и сложи кафето настрана.
— Не… Няма начин — тя почувства прилив на енергия, когато осъзна, че думите бяха прозвучали точно по начина, по който искаше — ясно и категорично.
Лицето на Бен се помрачи.
— Защо не?
Чарли го погледна.
— Наистина ли питаш?
— Онова, което се случи… Е, това е минало-заминало, нали? — каза той. — Не искаш ли да продължим напред, да бъдем приятели? Ние работим заедно, в края на краищата.
Той изглеждаше толкова жалък, докато стоеше там сам и без да разбира защо тя отхвърля приятелството му. Ризата му беше евтина и синтетична и твърде плътно опъната върху гърдите му. Чарли се зачуди какво изобщо е виждала в него някога.
— Искам да продължим напред — каза Чарли спокойно. — Но не искам да бъдем приятели. Животът ми е безкрайно по-добър без теб в него.
Тя забеляза, че хората, които работеха на съседните бюра около нея, бяха замълчали и всички гледаха нея и Бен.
— Хайде — сниши глас Бен. — Бъди разумна, Чарли. Не бъди гаднярка.
— Не, ти си този, който трябва да бъде разумен, Бен. Ти ме взе за глупачка. Излъга ме, изневери ми, ти ме унижи. Имах достатъчно късмет да разбера какво е истинското приятелко — уважение, подкрепа, доброта. Не мисля, че ти изобщо си способен на тези неща.
Устата на Бен беше широко отворена.
— Държиш се грубо — промълви той едва-едва.
Джес наблюдаваше от вратата си с огромна усмивка на лицето, няколко други колеги на Чарли дискретно й вдигнаха палци окуражаващо.
Докато гледаше Бен, един малък, лутащ се мъж, който се опитва да намери начин да заличи провинението си чрез прошката й, тя усети вълна на облекчение. Беше избегнала брак с този човек. Болката, която беше изпитала, не беше от разбито сърце, а от дълбоко чувство на унижение и наранена гордост. Най-сетне можеше да го види такъв, какъвто е всъщност — жалък, безсъдържателен и повърхностен. Тя вече не се чувстваше обвързана с него по никакъв начин.
— Не, Бен. Ако бях груба, можех да кажа много повече, повярвай ми. Просто съм честна.
43
От: Серафин
До: Кат и Чарли
Re: ЛОНДОН. Нямам търпение да ви видя!
Здравейте,
Утре е денят!
Исках да кажа колко нямам нетърпение да се видим отново в Лондон, преди да замина — ще е перфектното сбогуване с Англия и с вас, мои мили приятелки.
Серафин
От: Кат
Здравейте, момичета!
Нямам търпение да ви видя и двете. Чарли, надявам се, че всичко е наред в офиса. Имаме толкова много да си приказваме.
Ще се видим на гарата в осем утре, Серафин.
К.
44