Чарли, Серафин и Кат прекосиха Грийн парк под свежото зимно слънце и си бъбреха радостно, докато вървяха към Странд.
— Лондон, точно както съм си го представяла — заяви Серафин, докато подминаваха опашките пред Кралската академия на изкуствата. — Искам да дойда тук още откакто бях малко момиче, след като гледах филма „Наистина любов“.
— О, и е също толкова романтичен — каза Чарли. — Точно такъв е животът ми! — тя се усмихна.
Серафин крачеше бодро покрай Риц и правеше снимки.
— Имам само още две седмици като турист и трябва да се възползвам от тях.
— Е, къде ще ни водиш, Чарли? Много си загадъчна за всичко — каза Кат.
— Стигнахме — Чарли посочи разкошната витрина на „Фортнъм и Мейсън“. — Един от най-добрите следобедни чайове в града.
Те влязоха вътре и Серафин погледна нетърпеливо към ръчно изработените шоколадови бонбони и масите, отрупани с фини лакомства и кутии от чай.
— Родителите ми биха се зарадвали на някои неща от тук — каза тя.
— Ще имаме време за пазар после — каза Чарли, — сега имаме много за наваксване.
Асансьорът се изкачи до върха на сградата, където се откри елегантна рецепция с висок таван. Бяха седнали до прозореца с гледка над високите сгради на централен Лондон. Чарли поръча на сервитьорката.
— Имам изненада за вас — каза тя и се наведе, за да вземе нещо от чантата си.
— Та-да! Топло-топло, още пари, току-що излязло от печат!
Тя извади копие на списанието, лъскаво и ярко, със снимка на чаена чаша отпред.
— Излязло е! — рече Кат доволно.
— Това са първите копия. На практика ги грабнах от ръцете на производствения ни директор, за да мога да ви ги донеса. Ще излезе по магазините следващата седмица.
Кат прелисти страниците и видя думите, които бяха написали с Чарли, до снимки на посетените от тях места.
— Изглежда красиво.
— Ето, виж — имената ви.
— А това ли е материалът, който ти написа? Историята на „Крайбрежната"? — попита Кат.
— Да, трябваше да я включа по някакъв начин, не би било редно да не го направя. Но не се притеснявай — не съм дала прекалено много информация, а и всичко е минало първо през Лети. Ето, имам и едно копие за нея.
— Толкова е… реално сега — каза Кат, като го държеше в ръцете си.
— А има и нещо друго, Кат. От списанието много харесаха начина ти на писане и биха искали да работят отново с теб. Ще си на свободна практика, така че не могат да гарантират постоянни доходи, но работата ще е интересна, когато я има. Навита ли си?
Кат не можеше да повярва на ушите си. Имаше възможност да печели пари, като прави онова, което обича — това вече не беше просто далечна мечта, а нещо, което й се случва в действителност.
— Да — усмивка се разля по лицето й. — Ти сериозно ли?
— Разбира се — каза Чарли. — Ти със сигурност се доказа.
— Това е невероятно — Кат беше почти вцепенена от изненада.
— Ти го заслужаваш — каза Чарли. — Ще се радваме да работиш за нас.
— Поздравления — рече Серафин и я прегърна приятелски.
— Благодаря — Кат сияеше. — Значи всичко върви добре в списанието?
— Да, връщам се към лондонския си живот — каза Чарли. — Доста съм ангажирана след повишението, но така ми харесва.
— Значи не съжаляваш, че се върна? — попита Кат невинно.
— Какво имаш предвид?
— Просто предчувствие — Кат сви рамене.
Гласът на Чарли стана малко по-хладен:
— Ако говориш за Юън — а аз знам, че е така — тогава съм напълно отдадена на решението си. Работя за това повишение в продължение на години.
— Щом казваш — каза Кат и двете със Серафин се спогледаха.
— Не се споглеждайте така. Няма да хвърля всичко това на боклука.
— Поддържате ли връзка?
— Да — каза Чарли, като си играеше с лъжицата. — Той ми изпрати имейл.
— А ти какво отговори? — очите на Серафин се оживиха.
— Все още не съм отговорила.
— Изглежда жалко всичко това да отиде на вятъра — каза Кат. — Можех да се закълна, че има между вас двамата се случва нещо специално.
— Вижте, не съм му отговорила, защото не знам какво да кажа — обясни Чарли, като свали малко защитата си. — Струва ми се по-лесно просто да не казвам нищо.
— Кой ще вземе последната ореховка? — попита Кат час по-късно. — Не бъдете толкова срамежливи.
— Ти я вземи — предложи Чарли. — Не мога да изям нищо повече.
— Ореховките са едно от малкото неща, които мога да занеса у дома. С удоволствие ще ти я оставя — заяви Серафин.
— Как е Лети? — попита Чарли.
— Добре е — отвърна Кат. — Ще помага на баща ми с Лео по-късно. Искаше да е сигурна, че ще дойда да се видим. Не че нямаше да дойда, де. Толкова е хубаво да имам почивен ден и да се отпусна с вас двете. Истинска почивка.