— Как са нещата, откакто ме няма?
— Добре са. С Лео се разбираме по нашия си начин. Страхотно е, че си го върнах, а и татко се прибра.
— Адам спомена, че те е видял онзи ден — каза Серафин.
— Не започвай…
— А, така значи — за мен може, за теб не може — засмя се Чарли.
— Ха, може би си права. Но при мен е по-сложно, имаме деца. Но във всеки случай беше много мило от негова страна да ни направи този подарък. На Лео страшно му хареса.
Чарли изпрати Серафин и Кат до гарата. Слънцето беше ниско в зимното небе. Бяха заобиколени от прибиращи се от работа пътници и хора с пазарски чанти.
— Какъв прекрасен ден — рече Серафин.
— Беше фантастично — съгласи се Кат. — Благодарим ти, Чарли.
— Не, аз ви благодаря — каза Чарли и сложи нежно ръка върху им. — Вие ми помогнахте, когато се нуждаех най-много. Нямаше да мога да съм до Пипа, ако нямах късмета вие да сте до мен. Изключително много се радвам, че се запознахме. Чувствам се благословена, че срещнах такива добри приятелки.
— Отнася се и за мен — пророни сълза Серафин. — Бях изгубена отначало. Мислех, че съм сторила огромна грешка, но вместо това се оказа, че е едно от най-добрите неща, които някога съм правила.
— О, вие двете — каза Кат и трите се прегърнаха. Тя се отдръпна и проговори въпреки буцата в гърлото си. — Откъде точно да започна? Чувствам се много по-силна, като знам, че имам вас.
— Ние винаги ще сме с теб — каза Серафин. — Дори и да не живеем на едно и също място. Защото предполагам, че това е сбогом, Чарли. Е, нека го наречем довиждане. Надявам се, че ще дойдете до Франция. И двете.
— Това е много съблазнително — каза Чарли.
— Винаги сте добре дошли — заяви Серафин.
Те се прегърнаха отново.
45
Серафин се качи по стълбите към стаята си. Къщата беше тиха — Адам и Зоуи сигурно все още бяха на кино. Двете с Кат почти бяха задрямали във влака на връщане, уморени от деня, в уютната тишина на компанията си.
Тя извади нещата от чантата си и ги сложи на малкото бюро.
Макет на червен лондонски автобус.
Карта за метрото.
Салфетки и пакетче захар от „Фортнъм и Мейсън“
Ретро чаена чаша на розови и жълти цветчета, увита в бяла хартия.
Старо издание на „Чаринг Крос Роуд 84“ с меки корици.
Черно-бяла картичка на „Бийтълс“, пресичащи пешеходната пътека пред студиото на „Аби роуд“.
Тя обърна картичката и написа:
Скъпа Карла,
Няколко сувенира от Лондон — да се върнем заедно някой ден.
С любов, Серафин
— Трябва ли да си ходиш? — попита Зоуи на закуска следващия ден. — Не може ли да останеш по-дълго, може би до Коледа?
Серафин се засмя.
— Ще ми бъде приятно. Но мисля, че семейството ми няма да одобри.
Тя погледна Зоуи през масата в кухнята — красиво младо момиче, мило и с богато въображение. Серафин се почувства благодарна, че за краткото време, през което се познаваха, Зоуи й се беше доверила и открила — бяха обсъдили чувствата, заради които отначало се беше държала така дръпнато. Приятелството им беше истинско и въпреки разликата във възрастта, в много отношения бяха равни — истинската устойчивост и понесеното от Зоуи страдание бяха помогнали на Серафин да види собствените си преживявания в перспектива.
— Ще ни липсваш — каза Адам. — Чувстваме те като част от нашето семейство.
— Вярно е — каза Зоуи. — Ще бъде странно без теб.
— Бяхте толкова мили, да ме посрещнете по този начин — каза Серафин. — Накарахте ме да се почувствам като у дома си.
— Ще бъде скучно без теб — каза Зоуи.
— Сигурна съм, че баща ти ще донесе вкъщи огромно куче или някое друго животно съвсем скоро — заяви Серафин. — Тогава ще забравиш съвсем за мен.
— Няма — каза Зоуи. — Като за начало, кучетата не са толкова добри в сладкарството.
— Надявам се, че ще продължиш да си учиш френския — рече Серафин. — Оставих ти тези книги и ще очаквам изчерпателни мнения. Ще ти изпращам имейлите си на френски.
— Добре, добре! — каза Зоуи с престорена въздишка. — Не мога да повярвам, че хем няма да си тук, хем пак ще ме тормозиш.
Серафин се засмя.
— Правя си труда да тормозя само най-способните си ученици — каза тя.
— Сигурно нямаш търпение да се върнеш към собствения си живот? — предположи Адам. — Вероятно има много хора, които са ти липсвали.