— Един-двама — отвърна тя с усмивка.
Серафин си мислеше за Карла и колко скоро дългото им чакане ще бъде възнаградено. Повече от всичко искаше да бъдат отново заедно.
Скъпа Карла,
Ще съм си у дома след седмица в петък. Можем да се срещнем и да поговорим в събота следобед — да те чакам ли пред пекарната в два? Умирам за боровинковия ти бриош още откакто пристигнах тук. Предполагам, че можеш да ми запазиш няколко от съботната партида и да ги хапнем с кафе на площада?
Липсваше ми толкова много и нямам търпение да чуя как си. Не знам какво ще стане с нас, но знам само, че имам толкова много да ти казвам. И знам, че когато отново съм с теб, ще се чувствам завършена.
С.
Скъпа Серафин,
Разбира се, че искам да се срещнем. Толкова съм развълнувана, че се прибираш, че едва мога да мисля за нещо друго. Освен за бриоша, който ще направя за нас.
Не искам да се крием повече. Не искам да живея в лъжа, при положение, че няма от какво да се срамуваме.
К.
Скъпа К.,
Права си. Напоследък много мислих за това. Като се прибера вкъщи, ще кажа на родителите си за нас, за теб. И ще им кажа колко съм щастлива.
С.
46
Кат разгледа снимките в телефона си от деня, който беше прекарала в Лондон с Чарли и Серафин — бяха вдигнали чашите си чай в наздравица в елегантната чайна на „Фортнъм и Мейсън“ на заден план.
Десет дни, а изглеждаше като сън. Беше се свързала със списанието във връзка с писането на още материали за тях, а Чарли беше обещала, че ще има работа през новата година, но плащанията й не можеха да чакат дотогава. Тази сутрин бе приела работа в колцентър в покрайнините на града — щеше да изкара достатъчно, за да покрие сметките.
— Мамо, не мога да заспя — каза Лео, застанал на прага на дневната по пижама.
— Късно е, скъпи — тя тръгна към него. — Връщай се в леглото.
Тя заведе Лео тихо в стаята му и го пъхна под завивките. После му даде стегозавъра и го целуна по бузата. — Заспивай сега.
— Не мога. Не ми се спи — той вдигна поглед към нея. — Кога ще видя татко отново?
Кат си пое дълбоко дъх.
— Ще му се обадим утре и ще можеш да си поговориш с него тогава.
— Добре — каза Лео и се обърна на една страна, за да гушне плюшената играчка. — Не е същото обаче. Искам да го видя.
— Знам — жегна я вина. — Ще измислим нещо, обещавам.
Той кимна и дръпна одеялото до брадичката си.
— Сладки сънища, скъпи.
Тя се върна в дневната и набра номера на Джейк.
— Здравей, Кат — каза той. — Как си?
— Добре. Намерих си работа днес — тя се опита да звучи развълнувана, въпреки че перспективата да започне работа в безличен циментов офис я караше да се вцепени от страх.
— Наистина ли? Това е добра новина.
— Благодаря. Започвам в понеделник. Получих парите от теб този месец, между другото. Благодаря.
— Радвам се, че са пристигнали. Слушай, знам, че има да наваксвам. Ще изпращам пари, когато мога. Работата ми ще е по-редовна сега.
— Разбирам. Слушай, Джейк, обаждам се за друго.
Кат се поколеба. Не трябваше да отваря вратата за Джейк отново. Но после си спомни какво каза Лео — че баща му му липсва, и знаеше, че трябва да го направи.
— Лео питаше за теб — каза тя най-сетне.
— Така ли? — гласът на Джейк се оживи.
— Казах му, че ще ти се обадя утре да си поговорите.
— Разбира се.
— Но той всъщност иска да те види. Така че се чудех, дали би искал да ни дойдеш на гости?
— Ти сериозно ли? Няма да е проблем за теб?
— Разбира се, че не. Но искам и аз да съм там. През цялото време. И не съм сигурна кога ще се промени това — кога ще съм готова да го пусна отново. Ще трябва да видим как ще тръгнат нещата.
— Знам. Разбирам.
— Аз не искам да те изрязвам от живота ни Джейк. Без значение какво се е случило или какво се случва между нас. Ти си баща на Лео, нищо не може да промени това.
— Няма да объркам нещата отново, Кат. Няма да те нараня. Няма да нараня никого от вас двамата. Обещавам.
47
Чарли спря кранчетата и влезе във ваната. Тя остави топлата вода да успокои умореното й тяло. Беше след полунощ и тя се бе прибрала у дома след дълга вечер в офиса. Почти заспа, докато слушаше музика в метрото. Докато се отпускаше в пяната, съзнанието й се понесе в спомени. Ранна утрин до морето, на чист въздух, опиянението от тичането. От смеха.