От какво се боеше толкова?
Думите на Кат и Серафин отекнаха в главата й и онова, което се страхуваше да не изгуби, вече не й се струваше толкова важно. Може би беше време да се отвори отново, дори ако това означаваше да рискува и да сгреши. Предателството на Бен може и да я беше пречупило, но й беше останал опитът от тази случка. Миналото й не можеше да се промени. Но това не важеше за бъдещето й. То беше в нейните ръце.
На следващия ден Чарли се обади на работа, за да каже, че е болна.
Знам, че минаха няколко седмици. Но се надявам, че нищо не се е променило… — написа Чарли на телефона си до Юън, — защото идвам да те видя. Ч.
Затаи дъх и й се стори, че мина цял половин час до отговора от Юън:
Нищо не се е променило. Нямам търпение да те видя. Ю.
— Хей — каза Юън, когато тя пристигна на вратата му. — Ти си тук.
— Тук съм.
Той затвори вратата зад себе си и те застанаха за момент в коридора му, близо един до друг, но без да се допират.
— Липсваше ми.
— И ти на мен — каза Чарли. По лицето й се разля усмивка. Изражението на Юън отразяваше нейното и той уви ръце около нея, за да я придърпа към себе си. Отдръпна се леко, така че да може да вижда лицето й.
— Тук беше тихо без теб.
Той я целуна по устата и с една ръка проследи чувствителната гънка на врата й. При допира на устните му тя се почувства така вкоренена, че беше повече от сигурна, че най-накрая е на точното място, в точното време.
— Е, какво се е случило? — попита Юън, като й подаваше чаша вино. — Когато не ми отговори на имейла, се почувствах като пълен идиот.
— Не си — каза тя бързо. — Ти беше по-смел от мен, това е всичко.
Тя отпи от виното си, докато се окопити. Беше опитала всички други начини — оставаше й само истината.
— Юън, ти си добър човек…
— О, не, това съм го чувал — той поклати глава.
— Не искам да кажа добър в онзи смисъл… Искам да кажа, че си страхотен. Секси. По малко от всичко, което ми харесва.
Той се усмихна:
— Така е по-добре.
— Но никак не ми е лесно. Не беше много отдавна, когато планирах сватбата си с друг.
— Наистина ли? За Бога. Е, радвам се, че не продължаваш да го правиш.
— Аз също — каза тя. — Щеше да е огромна грешка. Но това, което се опитвам да кажа, е, че макар и да си мислех, че съм го преодоляла, може би все още не съм. Аз съм малко…
— Емоционално колеблива? — предложи Юън.
— Не бих се изразила точно така, но да…
— Е, не си единствената.
— Ти изглеждаш толкова спокоен.
— Не съм. Трудно ми е да се доверявам, да се обвързвам, всички тези неща. Изобщо не струвам по отношение на връзките.
— И какво… За какво изобщо говорим тогава?
— Защото когато те срещнах, осъзнах, че искам да се променя, да се опитам и да намеря начин да бъда по-добър в тези неща. И това бе толкова очевидно, че не можех да го игнорирам. Когато те е грижа за някого достатъчно, всичките ти възгледи за живота се преобръщат с главата надолу.
— И сега искаш да се лутаме в неизвестното, с цялото невежество на двама ни, взети заедно?
— Точно това искам — очите му се свиха в краищата и той се усмихна.
Чарли се пресегна и докосна наболата му буза, а той се наведе към ръката й и я целуна нежно. Тя се приближи и го целуна по устните.
— Добре — каза тя, когато се отдръпна отново. — Можем да го направим.
Юън я погали по косата и я придърпа близо до себе си, за да я целуне отново.
— Остани с мен тази вечер — каза той.
— Ти се върна! — извика Фло и се покатери в скута на Чарли на следващия ден. Тя уви ръце около врата на леля си и зарови глава в свивката на шията й.
— И ти ми липсваше, скъпа — каза Чарли. — Хубаво е да ви видя отново.
Чарли погледна в хола, където Пипа седеше на килимчето за игра с Грейси и Джейкъб, който размахваше някаква играчка пред лицето на бебето.
— Мама ми каза, че са те повишили — каза Фло. — Тя толкова се гордее с теб.
Чарли срещна погледа на Пипа.
— Много мило от нейна страна. Да, аз много се вълнувам за повишението.
— И ние имаме нещо ново — рече Фло. — Искаш ли да ти покажа?
— Не го казвай — каза Пипа. — Знам, че сигурно съм луда.
Заинтригувана, Чарли последва Фло, която я дръпна за ръката в кухнята.
Там, в ъгъла до вратата, седеше мърляв черен котарак със стърчаща козина и липсващо парче от дясното ухо. Винъс, руската синя, трепереше от страх в плюшената си кошница.