— Казва се Роджър — обяви гордо Фло. — Роджър, котаракът-пънкар.
Люк влезе в кухнята, облечен в дънки и риза с къси ръкави.
— Адам е виновен за всичко — усмихна се той. — Последното нещо, от което имаме нужда, както сама виждаш. Другата котка е ужасена.
— Ти го обичаш много — каза Пипа и прокара ръка около кръста на мъжа си. — Хванах го да си говори с Роджър онази вечер.
— Ето до това ме докара по-малкото работа — каза Люк. — Вместо да се закачам с колегите в заседателната зала цял ден, седя тук и си говоря с един бивш уличен котак.
— Оправила съм ти леглото в стаята за гости — обърна се Пипа към сестра си. — Искаш ли да ти помогнем с нещата? Пантата ти в колата ли е?
— Не, благодаря. Няма проблем. Ще отседна другаде тази вечер.
Пипа повдигна вежда.
— Добре, добре. Сложи чайника и ще ти разкажа всичко.
— Заповядай — каза Юън и подаде на Чарли чаша чай в леглото.
— Благодаря — тя дръпна завивката около себе си и го целуна. Устните му бяха топли и меки. Чувстваше се доволна и сигурна там — сякаш двамата съществуваха в балон, в който нищо не може да ги достигне.
— Сигурна ли си, че трябва да ходиш на работа днес?
— Опасявам се, че да — каза той, като седна на леглото до нея. — Колкото и да се изкушавам да остана, сме на изключително важен етап от проекта. Има купувач за ресторанта, но проблемът е, че иска да е завършен вчера, така че това означава да избързаме с крайния срок.
— На добър час — тя прокара ръка по неговата и усети топлината на кожата му. — Мислиш ли, че ще имаш време за обяд?
— Разбира се. Ще ти се обадя. Ти какво ще правиш днес?
— Имам да върна едни неща на майка ти в чайната, след което ще звънна на Кат да видя какво прави.
— Супер. Сигурен съм, че имате много да си приказвате.
— Надявам се не намекваш, че ще клюкарстваме.
— В никакъв случай. Слушай, трябва да бързам — той я целуна и я погали по косата леко. — До скоро.
Чарли се изкъпа и облече, след което извади папките, които Лети й беше дала, от чантата си, за да се увери, че е взела всичко.
След снощи се чувстваше спокойна, завършена. Дори дузината пропуснати обаждания на мобилния й телефон не можеха да й отнемат това. С Юън не трябваше да се опитва да бъде друга, освен себе си — беше така естествена и непринудена. Чувстваше се като у дома си в апартамента му, сякаш да се събужда в леглото му бе мястото, където винаги е трябвало да бъде.
Багел нахълта в стаята, скочи при нея и заблиза лицето й. Той бутна купчината папки от нощното шкафче и една картичка изпадна от една от тях на килима. „Благодаря“ — думите бяха изписани в сребърен курсив, а отпред имаше букет цветя. Тя я отвори и видя ръкописна бележка.
— Шшт, Багел, седни — каза тя и го избута на земята, след което прочете бележката.
Август, 1988 г.
Скъпа Летиша,
Не мога да ти благодаря достатъчно за това, което направи за нас Направи живота ни пълен. Знам, че не ти беше лесно, но ние винаги ще бъдем благодарни за жертвата, която направи. Винаги съм мечтала да бъда майка…
Чарли прочете картичката до края. После седна на леглото на Юън, за да се окопити. Все още стискаше замаяно картичката в ръка.
48
Серафин слезе от самолета на летището в Бордо. Тя сложи слънчевите си очила, за да предпазите очите си от яркото зимно слънце. Родителите й и близнаците я чакаха с табела с името й и тя се усмихна, когато я видя.
— Серафин! — извика Матилд. Двамата с Бенджамин се затичаха и обгърнаха кръста й, от което тя едва не падна. Серафин целуна майка си и баща си по бузите.
— Колата е точно отпред — каза Патрик. — Чакай, дай си куфара — той го взе от нея и я поведе през паркинга.
Елен се забави назад с дъщеря си, хванала ръката й в своята.
— Е, английският ти трябва да е фантастичен вече — рече тя закачливо.
— Предполагам, че е по-добре — каза Серафин.
— И си ги научила как да пекат сладкиши, надявам се? Хората говорят такива ужасни неща за английската храна.
— Научих ги на някои неща, но мисля, че те ме научиха на повече.
— Качвайте се всички — извика Патрик.
Близнаците се втурнаха в колата и Серафин се пъхна до тях.
Те се върнаха в селото и паркираха под ябълката до дома им. Серафин слезе и вдиша чистия въздух и сладкия аромат на градината им. Сякаш времето бе спряло тук. Като изключим промените, които настъпваха със сезоните, но толкова предсказуеми, колкото изгрева и залеза, къщата изглеждаше същата като преди. Тя почти можеше да се преструва, че нищо не се е променило с нея. Но не съвсем.