Тази вечер те седнаха да хапнат пържола със зеленчуци, приготвена от Елен. Серафин дъвка, без да обръща внимание на вкуса, твърде заета да се включи в разговора. Тя отчаяно искаше да каже на родителите си, каквото трябваше да им каже, но перспективата я ужасяваше. Трябваше да го направи все пак — дължеше го на себе си и на Карла.
Тя отпи от виното и отвори уста да говори.
— Имам новина — подготви се тя.
— И ние имаме — каза Патрик.
— Наистина ли? — стресна се Серафин.
— Първо ти — каза Елен.
Смелостта изостави Серафин.
— Не, първо вие.
— Няколко неща се случиха, докато те нямаше — каза Елен. — Не искахме да те тревожим, но…
— Какво има? — сърцето на Серафин препускаше. — Нещо с близнаците ли?
— Не, не. Не е това.
— Какво е тогава?
— Брат ти.
— Гийом? — прошепна тя.
— Да. Чухме се с него преди седмица.
— Как е той? Какво каза?
— Каза, че е загазил — челото на Елен се набразди от притеснение.
— Не ни интересува какво е направил — каза Патрик и хвана ръката на жена си. Интересува ни само той да е жив и здрав.
— Той каза, че иска да се промени. Не ни разказа всичко… — Рече само, че иска да се върне у дома.
49
Лети включи лампа в чайната и отключи вратата на Чарли.
— Здравей — каза тя. — Каква приятна изненада. Влез, навън е голям студ тази вечер.
— Имаш ли време да си поговорим?
— Разбира се.
Чарли беше чакала с нетърпение целия ден да поговори с Лети насаме. Беше отменила обяда си с Юън, понеже знаеше, че няма начин да може да седне и да говори с него, сякаш нищо не се е променило, когато в действителност бе установила нещо, което щеше да преобърне света му с главата надолу.
Погледът на Лети премина по папката, която държеше Чарли.
— Да идем ли да поговорим в апартамента?
— Да, разбира се.
Лети изключи касата, след което проведе Чарли през вратата в дъното на кафенето до стълбището. Изкачиха се заедно и влязоха в коридор, целия изпъстрен със снимки.
— Ще сложа чайника. Сядай.
Чарли седна на кафяв фотьойл със златисти шарки и огледа стаята, докато Лети правеше чая в кухнята. Върху камината имаше стандартна лампа, а на страничната масичка още снимки — най-вече на Юън като малко момче, както и една-две черно-бели на хора, които Чарли сега знаеше, че са родителите на Лети. Двете неразделки бяха в клетката, която висеше в кухнята, и си чуруликаха.
Малкият сводест прозорец гледаше към морето и от по-високата позиция Чарли можеше да види фара в далечината. Докато пътуваше насам с колата от Лондон, не й се струваше, че напуска дома. Вместо това, сега осъзна, че е имала чувството, че се връща там.
Лети сложи на масата сервиз за чай със златен ръб.
— Предполагам, че си се наситила на чай през последните няколко седмици. Но нали разбираш — винаги пия по чаша вечер. След като клиентите са си отишли, е мой ред — усмихна се тя. Тези сини очи, толкова бледи, сякаш бяха почти прозрачни. И все пак Чарли вече знаеше, че не издават нищичко.
Чарли си сипа чаша чай и добави мляко. Замисли се за момент как да изрази онова, което бе дошла да каже.
— Знам защо си тук — рече Лети.
— Така ли?
— О, да. Умно момиче като теб — чудех се дали ще се сетиш. После, когато разбрах, че съм оставила някои лични неща в тези папки, бях сигурна, че ще се досетиш.
— И си го пазила в тайна през всички тези години? — каза Чарли.
— Как бих могла иначе?
— Но през цялото това време си криела истината от Кат?
— Нямах избор — каза Лети. — Кат си имаше майка, която я искаше и я обичаше повече от всичко на света. И аз й обещах преди да умре, че никога няма да кажа на Кат какво се е случило. Онзи път, онзи един-едничък път, за кратко, ценно време, тя ми беше дъщеря.
— Но защо?
— Защо съм се отказала от нея ли? Това ли ще ме питаш? — попита Лети.
Чарли кимна.
— Дадох я на хората, които бях сигурна, че могат да я направят най-щастлива и на които знаех, че тя ще донесе слънце в живота, и никога не съм съжалявала.
— Баща й… не е бил Джон, нали?
— Можеш ли да си го представиш? — рече Лети и избута чая, който не беше докоснала. — Колко ужасен човек съм била?
Сълзи потекоха от очите на Лети.
— Юън беше още малък, а Джон постоянно пътуваше по командировки — тя избърса сълзите от очите си. — На всички други майки тук като че ли им беше лесно, но истината е, че на мен ми беше трудно да се справя сама. Бях самотна тогава.