— Лети толкова много иска да поправи нещата — каза Чарли.
— Аз дори не знам коя съм вече — поклати глава Кат, — имам чувството, че Лети ме измами. Излъга ме. Баща ми също. А сега, като разбрах, че си знаела…
Чарли усети, че сърцето й потъва.
— Кат, моля те, повярвай ми. Никога не съм имала намерение да крия нещо от теб. Знам, че сигурно изглежда така, сякаш съм действала зад гърба ти, но го направих само за да се уверя, че когато разбереш, ще си разбрала цялата истина. Никога не съм искала да скривам нищо от теб.
Кат прехапа устни.
— Съжалявам. Изкарвам си го на теб. Типичен случай на „Убий вестоносеца“, нали?
— Разбираемо е — каза Чарли. — Вероятно и аз бих направила същото.
— Работата е там, че дори и да съм ядосана, а аз не съм, не съвсем, сега имам нужда от приятел повече от всякога.
Чарли се възползва от шанса, наясно, че може да я отблъснат. Тя пристъпи към Кат и протегна ръце. След миг колебание, Кат тръгна към нея и наведе глава на рамото й, а Чарли я притисна в прегръдка.
В понеделник сутринта Чарли и Юън седяха в кухнята му и закусваха пържени филийки с ягоди. Зимното слънце нахлуваше през големите прозорци.
— Да не се опитваш да ме изкушиш да остана с всичко това? — Чарли посочи храната.
— Безсрамно. Толкова ли е очевидно? — усмихна се Юън.
— Много е съблазнително.
— Какъв уикенд, а? — каза Юън и прокара ръка през косата си. — Обзалагам се, че като дойде тук, очакваше голяма романтична среща.
— Каквато имахме — каза Чарли.
— Да, каквато имахме. Но после се оказа в средата на всичко това.
— Това беше моят избор. Можех да прибера картичката и са се насиля да забравя за нея.
Юън завъртя очи игриво.
— Като че ли би могла да го направиш изобщо.
— Прав си.
Тя заобиколи и отиде от неговата страна на масата, след което го прегърна отзад и го целуна по лицето.
— Може и да не беше уикендът, който и двамата сме очаквали, но въпреки това беше идеален.
Той се обърна и я целуна.
— Иска ми се да не трябваше да се сбогуваме отново — каза тя. — Толкова скоро след последния път.
— Има и други варианти, нали знаеш? — каза той.
— Като да дойдеш да живееш в Лондон? Някак си не си го представям.
— Аз мога. И ще го направя — каза Юън — ако е необходимо.
— Не — каза Чарли. — Както и да е, трябва да водиш проекта си тук. А моята работа не може да се мести.
— Все още можем да се виждаме в събота и неделя — каза Юън. — Може би не всяка, но…
— Тази ситуация е ужасна — Чарли сбърчи нос.
— Да. Така е.
— Защото те харесвам. Аз те харесвам много — каза тя и сведе поглед.
— Накарах те да го кажеш — усмихна се Юън и взе ръката й.
— Не си ме накарал — засмя се тя. — Исках да го кажа.
— Не ме интересува защо го каза — Юън сияеше. — А само, че го направи.
53
Серафин седеше в библиотеката на шатото и подреждаше купените и дадените й от Кат в Англия книги по рафтовете. Днес беше решила, че е ден за подреждане у дома. Беше й малко мъчно, че трябва да започне да се оглежда за преподавателска работа и че не може да живее с родителите си завинаги, но всичко това можеше да почака още един ден.
Мислите й бяха прекъснати от звъна на мобилния телефон в джоба й: беше Кат.
— Здравей! — зарадва се тя.
— Здравей, Серафин — каза Кат.
— Хей, толкова се радвам да чуя гласа ти — Серафин отиде с телефона до креслото при прозореца и сгъна обутите си в дънки крака под тялото си. — Тъкмо си мислех за теб. Доста странно. Подреждах онези книги на Агата Кристи, които ми подари, по рафтовете в нашата библиотека.
— Имате библиотека? — зачуди се Кат — И аз трябва да си взема една.
— Имаме малко повече място тук — засмя се Серафин.
— Е, как са нещата?
— Хубаво е да съм си у дома — откакто си беше вкъщи, Серафин се чувстваше по-уредена, завършена. Възгледите й се бяха променили.
— Добре ли мина всичко с Карла? Как беше, като я видя отново?
Серафин затвори вратата на библиотеката и сниши глас до шепот:
— Беше фантастично. Все едно никога не се бяхме разделяли. И въпреки всичко, през това време сме израснали и двете. Преживяхме го заедно. Знаеш ли, Кат, в някои отношения Англия беше добър тест. Никога не съм била по-сигурна, че искам да бъда с нея.
— Радвам се да го чуя — каза Кат. — Надявам се да срещна Карла някой ден скоро. А как са нещата със семейството ти?
— Натоварено е — Серафин се замисли за вълнението и катаклизмите у тях покрай връщането на брат й предния ден. — И интересно.