— Толкова се радвам да те видя — каза Лети. — Ела!
— Донесох ти нещо — тя подаде списанието на Лети. — Чарли искаше да го видиш. Боя се, че бях забравила, че е у мен.
Лети го погледна и се усмихна.
— Значи върху това работихте вие трите. Получило се е доста добре, нали?
— Да — Кат седна. — Прочетох материала за това място.
— О, да.
— Каква история само — как сте го създали с Джон. Имаше много неща, които не знаех.
— Всеки има лоши времена и по-добри времена — каза Лети. — Такъв е животът и за теб, нали?
Очите им се срещнаха и Кат усети буца в гърлото си.
— Имам толкова много въпроси — каза Кат.
— Разбира се, че имаш — Лети кимна. — И аз ще направя всичко възможно, за да им отговоря.
— Няма нужда да знам нищо за баща си. Аз си имам татко — заяви Кат. — Но други неща… Много други неща.
Лети кимна сериозно.
— Само че не мисля, че съм готова за отговорите все още — добави Кат.
— Тогава нека просто да си поговорим днес, става ли?
Кат се усмихна и кимна.
— Ще имаме време за останалото. Много време — каза Лети.
55
— Серафин, Коледа е! — извика Бенджамин, докато подскачаше по леглото в стаята й. Матилд го последва.
— Не може да спиш по време на нещо толкова вълнуващо.
Серафин дръпна завивката над главата си и въздъхна престорено. Всъщност целият този шум я радваше дори и в шест часа сутринта.
Тя и майка й бяха прекарали предишния ден в последни приготовления за Коледната трапеза. Откакто Гийом си беше дошъл у дома, Елен говореше единствено за това колко чудесно би било да прекарат Коледа като семейство. Но тогава нещата се бяха променили.
На Серафин перспективата за Коледа у дома не й се струваше изобщо прекрасна. Атмосферата в кухнята беше напрегната и мразовита и й се струваше, че майка й щеше да се чувства по-удобно, ако я оставеше да готви сама или може би дори ако изчезнеше напълно. Понякога Серафин се изкушаваше да направи точно това — да излезе и да бъде с Карла, а не да се примирява с тайни срещи и кратки разговори по телефона.
Ситуацията в къщата беше странна от седмици — откакто Серафин беше казала на майка си и баща си за Карла. Елен не можа да приеме казаното от Серафин. Тя отказа да чуе думите, дори стигнат дотам, че запуши ушите си с ръце.
Патрик бе приел новината малко по-добре. Отначало изглеждаше като да не разбира съвсем и беше прекарал деня мълчаливо в работа в покритата със скреж градина. Когато се върна вътре малко преди вечеря, той сложи спокойно ръка на рамото на Серафин и я целуна по главата. Не бяха необходими думи.
Но въпросът с майка й стоеше по друг начин. В продължение на седмици Серафин и Елен избягваха да говорят, като се занимаваха усилено със забава на близнаците или приготвяне на храна.
Гийом увери Серафин, че Елен ще го приеме, но просто трябва да свикне с идеята. Една вечер Серафин дори го беше чула да се опитва да обясни това на майка им. Серафин винаги си беше представяла, че тя ще му помага да се установи отново у дома, а ето, че сега брат й се мъчеше да й помогне в нещото, което вече й се струваше отчаяна кауза.
В Бристол, Фло подаде на Чарли внимателно увит подарък от под дървото — пакет със сребриста хартия и панделка. Родителите им правеха кафе в кухнята и стаята беше относително спокойна за първи път тази сутрин.
— Благодаря — каза Чарли и прочете текста, който Пипа беше написала върху етикета и й се усмихна. Тя разопакова подаръка и извади сива копринена рокля от любимия й магазин. — Много е красива!
— Исках да ти взема нещо специално. В края на краищата, ако не беше ти, можеше да не сме всички днес тук.
Тя хвърли поглед към Люк, който седеше на дивана с Джейкъб в скута си.
— Пипа ми каза колко си й помогнала, докато ме нямаше — рече Люк. — И двамата сме ти много благодарни.
— Имаше един момент, когато си мислех, че аз може да не успея да съм тук — каза Чарли. — Че може би последната ни семейна Коледа вече се е случила.
— Няма начин — няма как да се отделите вие двете — каза Люк.
— Той е прав — каза Пипа. — Мисля, че всички ние сме заседнали един с друг. И с него — тя наклони глава по посока на кухнята.
— За дядо ли говорите? — попита Фло и вдигна поглед от подаръка, който разопаковаше.
— Не — каза набързо Пипа. — За Роджър. Говорех за котарака Роджър.
Фло присви очи подозрително:
— Не ми прозвуча така.
— Защо не отидем да проверим какво прави? — предложи Люк. — Мисля, че Роджър и Винъс са доста объркани тук, в къщата на дядо и баба. Не искаме да се изгубят, нали?