— Надяваме се, че и тя чувства същото.
— Тя те обожава, Кат. Винаги е било така. Струва ми се, че я е боляло много да не може да ти каже истината. Но когато мама обещае нещо на някого, тя го спазва. Едно от най-добрите й качества. И все пак в този случай, именно заради него е била най-нещастна. Досега.
Докато таткото на Кат почистваше масата от остатъците празнична пълнена пуйка, Лети и Кат седнаха на дивана, а Лео си играеше с новите играчки акули в краката им.
— Мисля, че предпочитам пуешки сандвичи за Коледна вечеря — каза Лети.
— Може би защото не се суетиш около всички ни като вчера.
— За мен беше удоволствие да сте ми на гости всички тук — каза Лети. — Това означава много — знаеш го, надявам се.
Кат кимна.
— Не съм го очаквала. Но вчера беше най-щастливата Коледа, която съм имала от години.
— Радвам се — каза Кат. — Наистина ни хареса. На татко също.
— Добре — Лети взе вестника и го отвори. — Сега да видим какво ще дават по телевизията тази вечер, става ли?
Кат сложи ръка върху тази на Лети.
— Всъщност има нещо, което бих искала да те попитам.
— Какво?
— Нали се сещаш, че говорихме как трябва да прекарваме повече време заедно? Е, успях да спестя малко пари през последния месец, така че за първи път от години имам малко повече.
— Това е чудесно — каза Лети. — Какво си си наумила?
— Какво ще кажеш за пътуване в чужбина заедно?
— Това е прекрасна идея. Къде?
— Ще останем у Серафин. Спомняш ли си сладкарския курс в нейното село, за който ни разказа? Предполагам, че и ти си толкова запалена, колкото и аз. Да го пробваме.
Лицето на Лети грейна.
— Тя е точно до нискотарифното летище и каза, че може да ни осигури отстъпка за курса. Татко предложи да гледа Лео.
— Бих могла да затворя това място за няколко дни — Лети се огледа наоколо.
— Сигурна съм, че клиентите няма да имат нищо против чайната да затвори за известно време, особено ако кажеш, че ще има още по-добри сладкиши, когато се върнеш — усмихна се Кат.
— Точно така — каза Лети с широка усмивка. — Добре си го измислила.
— Това трябва да е Адам — каза Юън, щом се звънна на вратата на Лети.
Адам. Лицето му изникна в ума на Кат. Тя си припомни как за един миг изглеждаше сякаш нещата помежду им се изграждат в близост — точно преди животът й да се беше преобърнал с главата надолу от вестта за Лети.
— Здравейте всички — каза Адам и влезе в хола. Очите му срещнаха погледа на Кат и той се усмихна топло. — Добре ли прекарахте Коледа?
— Да — отвърна Кат. Погледът му се спря на нея и привличането я заля отново. — А вие?
— Страхотно, благодаря. Родителите ми са отседнали у нас, а и бабата и дядото на Зоуи дойдоха от Франция, така че къщата е пълна. За Зоуи Коледата беше брилянтна — с невероятно много подаръци. Серафин й е изпратила красива рокля, направена от нея. Но както и да е, с всички тези детегледачки наоколо си мислех, че трябва да се възползваме и да излезем да пийнем най-сетне.
— Искаш ли да дойдеш с нас, Кат? — попита Юън.
Кат се замисли за момент, но после поклати глава.
— Предпочитам да си остана вкъщи тази вечер, но благодаря за поканата.
— Сигурна ли си, скъпа? — попита баща й. — Лети и аз можем да гледаме Лео.
— Няма проблем — каза тя и поклати глава. — Друг път, може би.
Юън облече палтото си.
— Добре, ще се видим по-късно — Адам кимна за сбогом на Кат и двамата мъже излязоха.
Щом тръгнаха, Кат се почувства сякаш бе взела грешното решение. Беше си обещала, че ще започне да бъде по-отворена, ще вземе живота си в ръце, а ето я сега — остави още първата възможност да й се изплъзне.
Ядосана на себе си, тя мина през кухнята и се загледа през прозореца. Искаше следващата година да бъде различна, но беше ясно, че животът й няма просто да се промени от само себе си. Тя погледна към морето и в съзнанието й изникна образ.
Тя извади телефона си и натисна третия бутон за бързо набиране. Имаше един човек, който беше сигурна, че щеше да знае какво трябва да направи.
— Чарли, здрасти — каза Кат.
— Здравей! — отвърна радостно Чарли. — Честита Коледа.
— Благодаря, подобно.
— Как беше? — попита Чарли.
— Знаеш ли, всичко беше изненадващо нормално.
— Това е добре. Тук също. Странна работа — Чарли се засмя. — Юън добре ли се държи?
— Той е страхотен. Лео обича да си играе с него. Толкова е, е щастлив, че има нов чичо. Изглежда, лесно е приел всичко.
— Нямам търпение да дойда при вас след няколко дни.