— Значи е нещо много щастливо? — попита Лео.
— Да. Това е нещо много щастливо и днес ще бъде щастлив ден. И аз съм горда, че ще имам най-красивия кавалер.
Тя погъделичка Лео и той се разкикоти.
Кат взе поканата от камината.
— Хайде тогава, дребосък. Да тръгваме.
— Всичко ли взе? — извика Карла на Серафин от коридора. Серафин провери чантата си за последно — портфейл, фотоапарат, ключове, червило.
— Oui — извика тя.
— Сигурна ли си, че си готова?
— Не — каза Серафин и надзърна в кухнята. — Забравих това — тя вдигна бутилка с вода и отпи от нея. — Искаш ли малко? Горещо е днес.
— Добре съм, благодаря. Сега?
Серафин си пое дълбоко дъх.
— Всичко е готово. Мисля.
Таксито свирна отвън.
— Хайде, mabelle — Карла се усмихна. — Да тръгваме.
— Кое от двете? — Лети попита Юън и вдигна две цветя, за да му ги покаже.
— Метличината — отговори той. — Синьото винаги ти е отивало.
Тя забоде метличината в косата си зад ухото.
— Идеално — каза той.
— Сигурен ли си, че тази рокля е добре? — попита тя и заглади плата.
— Много е елегантна — отвърна той. — Подхожда на тена ти.
— Целият този свеж въздух във Франция ми дойде много добре.
— И си личи, мамо. Изглеждаш много по-спокойна.
— Изкарах си чудесно с Кат. А семейството на Серафин беше изключително гостоприемно.
— Ти заслужаваше една хубава почивка — каза Юън. — Виждам, че и Кат изглежда много щастлива. Въпреки че според мен има и друга причина за това напоследък.
— Двамата с Адам са чудесна двойка, нали?
— Те изглеждат много влюбени. Всъщност, почти не съм ги виждал тези дни — пошегува се Юън.
— Ти си имаш свой собствен живот, за който да се грижиш — каза Лети и го побутна.
— Предполагам, че е така. — усмихна се Юън. — Случва се и на най-добрите.
— Е, добре ли изглеждам? — попита отново Лети. — Доста време мина.
— Изглеждаш прекрасно. Хайде, мамо. Да тръгваме.
Чарли пристигна в хотела и излезе на терасата. Слънчевата светлина се отразяваше в черно-белия под. Бяха изнесли сгъваемите столове. Между тях пътеката бе осеяна с червени и бели розови листенца. Забеляза Юън, в бледо сив костюм, да си приказва с приятели. Той я видя и й се усмихна и тя се запъти към него.
— Хей, здравей — каза тя и го целуна по устните.
Той стисна ръката й.
— Красива си, Чарли.
Всички гости бяха заели местата си и си говореха помежду си. Оркестърът изсвири началото на „Ето го и слънцето“ на „Бийтълс“ и постепенно всички замлъкнаха. Това беше — сватбата започваше. Кат стисна ръката на Чарли.
Те се обърнаха едновременно.
Щом видяха двойката, която вървеше по пътеката, дъхът на Кат спря.
— Изглеждат зашеметяващо — прошепна тя в ухото на Чарли.
Косата на Серафин беше прибрана с червени рози, забодени в нея, като само няколко кичура падаха свободно около лицето й. Ослепителната й усмивка беше подчертана с червено червило. Носеше рокля от слонова кост малко под коляното и сатенени сандали на висок ток. Държеше за ръка Карла, която носеше червена рокля без презрамки, а кестенявата й коса падаше свободно до раменете. Серафин вървеше по пътеката и се усмихваше на приятелите си, докато погледът на Карла беше фокусиран право напред.
Невестите стигнаха края на пътеката и свещеникът ги поздрави сърдечно.
— Събрали сме се днес, за да отпразнуваме сватбата на Серафин и Карла…
Кат усети как очите й се наляха със сълзи и прехапа устни. Чарли се обърна към нея.
— Вече плачеш? — каза Чарли с усмивка.
— Нищо не мога да направя — прошепна Кат. — Виж ги. Толкова са щастливи.
След церемонията Чарли и Кат отидоха да поздравят двойката и семейството на Серафин. В разговорите и имейлите си от началото на годината със Серафин бяха чули всичко, довело до този ден. Дългите, понякога отчаяни разговори на Серафин с родителите й за това как се чувства. Как сега е осъзнала, че винаги се е чувствала така. Първия път, когато беше обяснила, че Карла, която носи кроасани на майка й всеки уикенд в местната сладкарница, е жената, в която е влюбена. Имаше фалстартове и разногласия по пътя, но с времето те бяха успели да изгладят всичко. През пролетта беше дошло и пълното признаване от страна на майка й, че дъщеря й е поела друг път — с посрещането на Карла в тяхното семейство и дълъг обяд под сянката на ябълката.