— Не зная за вас, господа, но мен ме е срам, — казваше Панафидин. — Значи работата опира не само до качеството на снарядите, а има и по-дълбоки причини… Ясно е защо ни бият. Сутрин цяла Япония е изпълнена с гласове на учениците, в услуга на които в училищата има всичко, даже плувни басейни. Японските студенти така зубрят в трамваите, че на всеки завой падат в безсъзнание. А ние, великорусите, с пищовчетата и, бам — дипломата ти е в джоба… Ние всички с вас сме безбожни лентяи. Най-напред трябва да ни пердашат, а след това да ни учат…
През тези дни Япония изведнъж някак настръхна, подозрително притихна, сякаш се вслушваше в нещо отдалеч. Тревожните погледи на японците бяха обърнати към мъгливата далечина на океана, откъдето минаваха пътищата към Цушима. За тях, островните жители, морският фактор във войната си оставаше, както и преди, по-важен от сухопътния.
Неочаквано затихна и войната в Манджурия: Куропаткин, както му е редът, загуби сражението край Мукден и отново, както му е редът, оттегли назад войските, а фронтовата линия се стабилизира, сякаш застинала в най-новите форми на войната — позиционните! Създаваше се впечатление, че японците, стреляйки лениво от време на време към нас, вече не са заинтересовани от по-нататъшното придвижване на север, към Харбин… Каква е била причината? Къде се е дянал устремът на самураите? Сега вече знаем, че Япония е била изтощена до крайност, а центърът на военните действия се пренася към проливите близо до Цушима, където главната схватка между двата флота ще реши изхода от цялата война…
Прибягвайки до шаблонния израз, тук пиша, че „целият свят е затаил дъх“, когато двете руски ескадри (на Рожественски и на Небогатов) завършват последното зареждане с въглища и поемат курс към остров Квелпарт, зад който заплашително зеят гърлата на Цушимските проливи и където ги дебнат присвитите очи на адмирал Того, прилепени до лупите на оптичните далекомери от системата на Бар и Струд… Рано сутринта на 15 май берлинският милионер Менделсон изпраща в Петербург бърза телеграма до министъра на финансите В. Н. Коковцев. Съдържанието на депешата е такова, че Коковцев за миг се втрещява. Като перва с пръст и оправя ослепителния си маншет, министърът с господарски жест посяга към телефона. В сградата на Адмиралтейството взема слушалката управляващият Морското министерство:
— Адмирал Авелан слуша.
— Фьодор Карлович, вие още нищо ли не знаете?
— А какво трябва да зная, драги?
— При вас не са ли идвали съобщения от нашите ескадри?
— Дойдоха. За зареждането край бреговете на Анам.
— Ето какво… Не зная и как да го кажа. Държа в ръката си телеграма от Менделсон, който приятелски ми съобщава, че в боя край Цушима от нашите ескадри не е останало нищо.
— Това е някаква провокация на банковите главатари.
— Едва ли. Мисля, че след един-два часа аташетата от Лондон и Париж ще потвърдят тази… нелепост.
— Добре, Владимир Николаевич — отговаря Авелан. — Във всички случаи ще докладвам за тази нелепост на негово величество…
Веднага след победата при Цушима цяла Япония е обхваната от неудържим разгул на най-груб, най-вулгарен шовинизъм. Самурайските вестници открито настояват за разправа над всички „акачихе“ („червеникави“, както наричат европейците). През тези дни руските военнопленници не са пускани от лагерите, а по улиците на градовете японците пребиват и оплюват наред всички „акачихе“ — американци, англичани, немци и прочие. Чак сега — след Цушима! — Япония горделиво се изпъчва като велика азиатска държава, на която всичко й е позволено в Азия и в Тихия океан. Но политиката на Токио засяга интересите на Вашингтон…
На другия бряг на Тихия океан президентът в Белия дом изпитва голяма тревога. Тайно Рузвелт много иска Япония да се бие с Русия „дотогава, докато двете (държави) не бъдат напълно изтощени и мирът дойде при такива условия, които няма да създават нито жълта, нито славянска опасност“ — това са документално точните думи на Рузвелт! Подкрепяйки Япония, той желае отслабването на Русия, но сега, когато Русия е изгубила флота си, той не може да иска усилването на Япония. В историческа перспектива вече се забелязват смътните за момента черти на бъдещата японска заплаха — и за Русия, и за Америка. Зад силуетите на потъващите руски броненосци се предусещат безформените миражи на Пърл Харбър, където някога ще хвърчат във въздуха, разцепени надве, американските линкори…