Выбрать главу

Русия още не знаеше тези редове, от които капе кръв:

Век мой, звяр мой, кой ще може утре да те обясни? Двата века невъзможни кой с кръвта си ще слепи?…

Но историкът Ключевски вече предупреждаваше студентите:

— Началото на XX век, това е барутен арсенал…

Самата Англия се въздържаше да воюва с Русия. Но като постоянно насъскваха Япония срещу Русия, викторианците искаха да укрепят своите позиции в Азия, за да могат по-лесно да експлоатират богатствата на Китай. При това кайзерова Германия тихомълком подтикваше царя-бащица към Корея и Манджурия, понеже в Берлин разбираха, че като изтощи Русия на Изток, Германия ще засили своите позиции в Европа — срещу Франция и Англия.

Приблизително това е истинската причина за войната, която се подготвяше. Наивните руски дребни буржоа даже се учудваха:

— Че за какво пък се тревожат милите япончета? Ние, русите, никога не сме ги нападали, както правеха англичаните и американците. Между нас никога не е имало, пък и не може да има гранични недоразумения… И какво си мисли маркиз Ито?

Някои по-осведомени хора казваха:

— Хагската мирна конференция, свикана по инициатива на Петербург, призова всички държави към разоръжаване. В този случая ние се оказахме без подкрепа. Та нали ако кажеш на дивака да остави тоягата, той още начаса, напук, ще направи още три такива тояги…

Навремето Ръдиърд Киплинг пише за японците: „Много жалко, че такива дребни хора притежават невероятно голяма амбиция.“ Токио възвести пред света, че престоят на руската ескадра в Порт Артур е заплаха за народите от цяла Азия. При това самураите деликатно премълчаваха, че в същия този регион Германия владее фортовете Кю Чао (Циндао), английският флот дрънка с оръжието на бронираните крайцери в Уейхайуей, а французите припряно се настаняват в Гуанджоу. Японските империалистически амбиции нараснаха неимоверно, когато Англия сключи с Токио договор, насочен срещу Русия…

— Русия се оказа в критично положение — умуваха офицерите от ескадрата на Старк. — Тя би искала да се измъкне от Манджурия, но вече не може; тъй като, щом си отидем оттук, още на другия ден насам ще се втурнат японските дивизии. Петербург като побъркан непрекъснато изпраща проекти за нови отстъпки. Но японците не отговарят на мирните предложения…

Точно сега японските вестници (а в Япония те бяха безброй) открито призоваваха към война, наричайки русите „отдавнашни и злостни врагове на народа на Ямато“. Ето какво пише в тях: „Излишно е да се мисли, че войната с Русия ще продължава 3–5 години. Руската армия сама ще си отиде от Манджурия веднага щом бъде разгромен руският флот.“

През тези дни княз Еспер Ухтомски, познавач на далекоизточните страни, изнасяше в Петербург публични лекции:

— Ако Русия изучеше по-добре Япония, а Япония познаваше по-добре Русия, ако руси и японци се срещаха не само на пазарите във Владивосток, а живееха с общите интереси на съседи, и дума нямаше да става за война между нашите страни. Тази война, ако избухне, може да бъде изгодна само за милионерите от Англия, Германия и Америка, но тя ще се окаже бедствие за нашите народи…

Княз Ухтомски завърши своето слово с думите: „Между руси и японци е възможна най-близка дружба, доказателство за която е любовта към Русия на обикновените японци, които са живели и работили в Русия!“

Обаче „мъдрият“ Плеве, министър на вътрешните работи, искаше война. Той писа на Куропаткин, че за да се спре революцията, ни трябва една малка победоносна война. Императорът и царят също искаха да повоюват.

„Алеутска“ е най-хубавата улица на Владивосток след „Светланска“. На нея има магазини за стари вещи, кантори на нотариуси и адвокати, продават се дамски тоалети и ароматна източна парфюмерия. Тук наемат квартири чуждестранни консули, любители на клюки и гастролиращи донжуановци с грамадни шапки, които пък имат голяма слабост към чуждите пари. А ако се пошляеш малко по-нататък, ще видиш на витрината прекрасен ковчег, целият покрит с привлекателни завъртулки, подобен на празнична торта със захаросани плодове. При вида на това съвършенство пътникът неволно се натъжава заради блаженството на мъртвите и бедността на живите. Ковчегът е поставен под табелата „Одеска кантора за погребални процесии“. С какво нахалство одесчани са се изхитрили да направят свой монопол изпращането на владивостокските покойници на оня свят, може да се разбере не тук, а при кон-тетата на „Дерибасовска“…