Панафидин напълни догоре трета чашка.
— Игор, за какво си се върнал във Владивосток?
— А ти не се ли досещаш, приятелю?
— Да си призная, не.
— Дойдох да пращам сватове за Вия Францевна. Можеш да смяташ, че вече си получил покана за нашата сватба…
Конякът глухо шумеше в главата на мичмана.
— Поздравявам те… зестрата е богата, нали?
Върху лицето на Житецки се появи гримаса на отвращение:
— Работата не е в парите и ти добре ме познаваш. Въпросът опира до чувствата, а Вия отдавна ги изпитва към мене.
— А ти?
— Какво аз?
— Изпитваш ли ги?
— Безусловно. Чувствата са проверени. И от времето. И от разстоянията. Е, хайде, хайде — задърпа той. Панафидин към своята маса. — Тук са свои хора. Ето, виждаш ли, тук е и капитан първи ранг Селишчев от отдел „Личен състав“. Ако имаш затруднения с назначаването, сега на чашка ще обсъдим всичко…
В лицето на споменатия Селишчев мичманът разпозна онзи тип, който енергично и „здравомислещо“ наостряше щабните моливи.
— Върви — каза той на Житецки. — После ще дойда…
Конякът като че ли покриваше с електрически убождания тялото му. През шума от гласове той улавяше тенора на Житецки:
— Господа! В Русия всеки индивид е ковач на своето щастие. Ако вие искате да имате успех в живота, постарайте се предварително да си изберете добри родители, за да можете още в ембрионално състояние да усетите цялата прелест на бъдещото битие…
— Браво, Житецки, браво! — подкрепи го Селишчев.
Панафидин рязко се надигна от масата. По права линия, без да свива никъде, мичманът тръгна за таран на тази компания от смеещи се негодници и устремен към целта, почти сладостно потръпваше от справедлива ярост…
— Сваляй! — заповяда той на Житецки, като се приближи до него.
— Какво да сваля?
— Ето всичко това — и еполетите, и ордените.
Край масата настъпи тишина. Ресторантът също, притихна. Почувствувал всеобщото внимание, Панафидин вече не говореше, а крещеше:
— Отговори! Защо всички честни хора по време на война са винаги много зле и защо на подлеците във войната винаги им е добре?
Лицето на Житецки посивя, стана почти като гипс.
— Е, виждаш ли — опита се да го обърне на шега. — Това вече не е благородно флотско „джаф“, а по-скоро най-обикновено „грух-грух“.
Панафидин се вкопчи в ордените му и ги откъсна.
— Мерзавец, подлец… ти ли трябва да ги носиш? Там, далеч оттук, загинаха хиляди… и даже кръст нямат на гробовете! Само вълни… единствени вълните…
… Сутринта един непознат лейтенант с голяма бенка на бузата събуди Панафидин:
— Безпокоя ви по настояване на Игор Петрович. Очевидно на мене ми предстои да бъда негов секундант и аз ви моля, господин Панафидин, да се погрижите за намиране на човек, който да ви секундира. Желателно е да бъде с дворянски произход, за да има дуелът благороден характер. Вие ме разбирате…
Когато в европейските страни дуелите излязоха от мода, в монархическа Русия те бяха изкуствено възродени и затвърдени в бита на офицерското съсловие със специален указ от 18 май 1894 година. Руското законодателство продължаваше да смята дуела за престъпление, но бе принудено да оправдава офицерите, още повече че който откажеше да се бие, биваше изпращан в оставка, без да е подавал молба…
Панафидин се качи на дежурния катер, който се приближи до борда на флагманската „Русия“, и намери лейтенант Петров X.
— Извинявайте. Отдавна помня вашия номер от флотските списъци, но в паметта ми не е останало вашето име и презиме.
— Алексей Константинович — представи се Петров X.
— Алексей Константинович, нужен ми е секундант за дуел и си помислих, че няма да ми откажете такава услуга. Познавам ви като мъжествен човек, заедно с вас неведнъж съм участвувал в „призови групи“ на японските кораби. И освен това вие просто сте ми симпатичен.
— Благодаря ви за оказаната чест — каза Петров X, като въздъхна тежко. — При цялото ми уважение към вас се отказвам да ви бъда секундант, тъй като съм убеден противник на дуелите, при които тържествуват не доказателствата за истината, а единствено случайният каприз на изстрела. Но дори и да бях привърженик на дуелите, все едно — бих ви отказал…
— Защо?
— Разберете ме правилно и не ми се сърдете. Дуелът ще доведе във всички случаи до разследване, ще викат секундантите в щаба и тогава, току-виж, ги изхвърлят от флота. А пък аз твърде много ценя службата си на крайцерите. Освен това съм семеен човек… имам деца!
— Извинявайте — не настоява повече Панафидин.