Когато „Рюрик“ се появи на бял свят, кралска Англия реагира нервно, започвайки бързо строителството на своите крайцери от типа „Поверфул“, като рязко увеличи тяхната скорост, бронирания им пояс и артилерията. Това беше нещо като политически демарш на Уайтхол, предизвикан от засилването на Русия на океанските комуникации. Впрочем английските експерти скоро се успокоиха, като успокоиха и своите съюзници, японските адмирали:
— Напразно избързахме със строежа на „Поверфул“. Достатъчни са няколко попадения върху батарейната палуба на „Рюрик“, и смерчът от шрапнели ще покоси половината оръдейни разчети. Несигурната изкуствена тяга в котлите накара русите да поставят върху крайцерите си по три и даже по четири комина. При добри попадения комините ще отидат по дяволите, скоростта на крайцерите рязко ще намалее и те ще се превърнат в беззащитни мишени…
„Рюрик“ се е „родил“ през 1892 година и като „млад“ е смятан за най-добрия крайцер в света. Но годините и бясната надпревара на капиталистическите държави във въоръженията си казаха думата. Той се включваше в борбата с най-новите крайцери от новата епоха вече обезсилен, остарял. Но именно той, някога гордият красавец, е запазен за нас, увековечен даже и в най-новите енциклопедии. А такава чест се оказва не на всеки кораб.
Биографията на „Рюрик“ все още не беше написана…
Слънчевата светлина ярко се разпиляваше в неговите илюминатори и зарадвани от топлината и светлината, птиците огласяха крайцера с песните си.
„Богатир“ се сдоби с друга жива твар. В Шчечин немците го снабдиха с дървеници, а в Сингапур при зареждането с австралийски въглища на крайцера попаднаха навити на кълбо отровни змии, които сетне огнярите убиваха в бункерите с гореща пара под високо налягане.
От четирите крайцера на Владивосток „Богатир“ бе най-новият. Бордовете му бяха обшити с никелова стомана; 24 оръдия и 6 минни апарата го превръщаха в мощен юмрук, способен да сломи всяка противникова съпротива. Капитан първи ранг Стеман можеше да се гордее, че му е поверена толкова страшна бойна машина…
— Катерът е до трапа!
Описал дъга върху вечерния рейд, катерът беше докарал Александър Фьодорович до трапа при левия борд на „Рюрик“. Щом той се появи, музикантите, вирнали тръби към притъмняващите небеса, изпълниха сигнала „Захождане“, а барабанчиците удариха припряна дроб.
Вахтеният началник приветствува Стеман:
— Имам чест! Мичман Плазовски. Евгений Александрович си е в салона и ви очаква.
Капитан първи ранг Трусов посрещна свойски командира на „Богатир“ — макар и облечен в мундир, си беше позволил да даде почивка на краката си в домашните пантофи.
— Здравей, Саня, сядай. Ще пийнем ли?
— Не възразявам… Слушай, Женя, що за странен човек е твоят мичман, който ме посрещна край трапа?
На гърдите му има сиамски орден „Белият слон“ и ня-каква академична значка.
— Това е значка от Юридическото училище. На Пла-зовски са му предричали блестяща кариера в Министерството на правосъдието, но той взел като частен уче-ник изпитите за Морското училище и ето… Както виждаш, направил е впечатление даже на сиамския крал със своя интелект и с пенснето си на чеховски герой.
На масата се появи уиски с японски етикет.
— Впрочем Даниил Антонович Плазовски е братовчед на твоя мичман Панафидин, който вече е ходил при Райценщайн с рапорт за прехвърляне от „Богатир“… при мен, на „Рюрик“!
За Стеман това известие беше неприятно:
— Омръзнал ми е със своята музика. Мисля, че един роял в каюткомпанията е напълно достатъчен за изпълнение на химна. В края на краищата, без да жаля пари, купих на екипажа грамофон. Една плоча, изработена от американски каучук, струва рубла и половина…
Трусов заби тирбушона в тапата на японската бутилка.
— Извинявай, Саня — каза той на Стеман. — Но на мен ми се струва, че в основата на вашия конфликт стои съсловната разлика. Панафидин произхожда от стара дворянска фамилия, а ти… кой си ти? Син на ветеринар от Кронщат, който цял живот е правил клизми на застаряващи болонки, принадлежащи на адмиралските вдовици. Именно тези вдовици са ти осигурили всесилна протекция за постъпване в Морското училище на негово величество.
Без да иска, Трусов неволно засегна болна струна в душата на Стеман, който с големи усилия бе успял все пак да влезе в елита на флотското общество и сега очакваше адмиралски еполети.