— Къде отиваме? Бърза като за панаир!
— Наистина, защо изоставихме „Рюрик“?
— Грехота, братлета! Взехме грях на душата си.
— Да, отвратителна работа. Но значи така трябва.
— Ами аз? Да не би да не трябва да живея?
— Мълчи, говедо! Много ти разбира главата…
Чак сега им се отрази предишното напрежение. На мостика на „Гръмобой“ се строполи полумъртъв капитан първи ранг Дабич, когото занесоха направо на операционната маса. Само лекарите се държаха бодро поради служебния си дълг. Но сред хората започнаха припадъци, повръщане, даже истерия. Други пък, напротив — започнаха да проявяват нездрава възбудимост, смееха се шумно без причина, не можеха да заспят, нищо не ядяха. Беше адска горещина, а охладителите бяха разрушени. Липсата на лед увеличаваше смъртността сред ранените. С големи усилия механиците оправиха ледопроизвеждащата машина, която в началото даваше само студена вода… Крайцерите изтръгваха с големи усилия 13 възла. Без тягата на комините намаля изгарянето на въглищата в пещите.
С всички сили ревяха духалата на компресорите, при което се получаваха множество искри, излитащи на снопове от повредените комини, и тези искри посипваха като златен дъжд редиците на мъртъвците, наредени върху юта, зашити в еднакви конопени савани.
По наклонените дъски, на фона на шумящите на кърмата знамена, убитите напускаха своите кораби, потапяйки се навеки в друга стихия.
Отзвучаха прощалните салюти, матросите наложиха барети и всичко свърши. Андреев си отброи 15 капки валериан.
— Да се разчистят палубите! — започна да нервничи той.
— Виж го ти, откачения… вече започна — мърмореха матросите.
Боцманските команди изринаха с лопатите в морето останките от безименни човешки тела, топки бинтове и купчина разни отломки. Там, където се беше проливала кръв, сега останаха широки петна от бяла вар. Надстройките на крайцерите бяха изядени от лишеите на обгарянията на местата, където шимозата бе изгорила боята и стопила метала…
— Страхувам се, че ни предстоят тежки минути във Владивосток — отбеляза контраадмирал Йесен.
— Да, Карл Петрович, няма да се оправдаем лесно…
Руските телеграфни агенции предварително бяха оповестили Владивосток за битката при Цушима и всички жители па града се бяха събрали на пристанището, опитвайки се отдалеч да определят доколко са разрушени крайцерите и да различат върху мостиците и палубите своите близки. В тържествено мълчание, като правеха бавно последни обороти с витлата, „Русия“ и „Гръмобой“ навлязоха в Златния Рог осиротели, без „Рюрик“, а сред огромната тълпа се чуваха горчиви ридания. Кореспондентите съобщаваха в Москва и Петербург: „До последния момент не ни се вярваше, че «Рюрик» го няма. Състоянието на намиращите се тук семейства на някои от офицерите е ужасно… сред тях са жената и дъщерята на командира на «Рюрик» Трусов, жените на старшия механик Иванов и доктор Солуха.“
В ръцете на посрещачите се мяркаха театрални бинокли:
— Жив е! Ето го… Танечка, Танечка, виждаш ли?
— Виждам, мамо. Но това не е той, това е друг човек.
— Ама не е така! Ти гледаш на друго място. Вдовицата на капитан първи ранг Трусов бе дошла на пристанището вече в траур. Дъщеря й, гладко сресана курсистка, я уговаряше:
— Мамо, не трябва… да си отиваме. Няма защо да гледаме тези проклети крайцери. Ти имаш още и син… синът ти е в Порт Артур!
Пристанищните баржи, с опънати над тях навеси, наобиколиха крайцерите, започвайки да поемат ранените за откарване на брега. С басмени кърпи на главите, държейки в ръце вързопите с армагани, моряшките жени се бяха вторачили в крайцерите. Тихо плачеха:
— Моят навярно го няма. Беше толкова… луда глава.
— Валя! Ела тук… не се мотай. Вече си нямаме татко.
— Ами къде е татенцето?
— Там… — И сочеха с ръка като към пропаст.
Под звуците на тръбите на палубата на флагманската „Русия“ тежко се изкачи адмирал Скридлов и прие рапорта на Йесен.
— Зная — каза му Йесен, — че сега ще бъда подложен на различни инсинуации по повод изтеглянето на крайцерите. Вестниците ще започнат да ме хулят, че сме оставили „Рюрик“, а самите ние сме се отправили към Владивосток… Отсега предупреждавам: ще настоявам да ме съди военен съд!
Скридлов не засягаше моралната страна на въпроса:
— Но по законите на морската война, за съжаление винаги много жестоки, вие сте постъпили правилно… Кой ще се осмели да ви обвини за каквото и да било? При гибелта на миноносеца „Стерегушчий“ капитан втори ранг Босе също е изтеглил своя „Страшний“, за да спаси флота от излишни жертви. Покойният адмирал Макаров не го е упрекнал.