— Благодаря ви, че си спомнихте за това — отговори Йесен.
Из рапорта на контраадмирал К. П. Йесен: „В заключение се смятам задължен да засвидетелствувам доблестната служба и преданост към воинския дълг на офицерите и нисшите чинове от моята крайцерска бригада. Това бяха железни същества, непознаващи нито страх, нито умора. Влезли в боя направо от сън, направо от койките, без каквато и да било храна, те се биеха в края на петчасовото сражение със същата енергия и със същата удивителна издръжливост, както и в самото начало на боя.“
Японците излагат впечатлението, което са им направили пленниците от „Рюрик“, в интервюта за английските вестници. „Изобщо — заявяват те пред Сепинг Райт, — макар че русите бяха много спокойни и деликатни, държаха се с голямо достойнство, даже с оттенък на известна надменност към нас, победителите.“
Панафидин се появи на палубата на „Адзумо“ точно в момента, когато японските унтерофицери се опитваха да преброят пленниците. Матросите, още мокри, целите в рани, не разбираха какво искат от тях тези „япончета“ и Панафидин помогна на победителите:
— Момчета, постройте се по дължината на борда, както на „Рюрик“…
Японският лекар превърза обгорелите му ръце, дадоха на мичмана едно късо кимоно (хаори). Всички офицери бяха заведени в специална каюта, където бе приготвена маса, сервирана за угощение и правеща впечатление с изобилието на вина, чуждоземни плодове и кутии с цигари. Като премина по един дълъг коридор, Сергей Николаевич забеляза много празни бутилки и тогава повярва на онова, което пишеха вестниците: преди боя японците, обикновено трезви хора, пият неоправдано много… В каютата Панафидин завари прапоршчик Арошидзе и мичман Шилинг, който беше както преди с разкошните си долни гащи. Никита Пустосвят го попита:
— Тебе защо са те извадили по-късно? Ние вече се изсушихме.
— Отнесе ме течението. Мислех си, че въобще няма да ме забележат.
— Е, сядай при нас! Ще пийнем…
Панафидин глътна уискито без всякакво желание. С обща помощ офицерите започнаха да пресмятат по памет оцелелите — кой кого и къде за последен път бе видял. Изведнъж Арошидзе насочи поглед надясно. Панафидин забеляза кръгла, почти правилна дупка на борда от калибър 203 мм, през която бе влязъл руският снаряд. Арошидзе премести поглед наляво. Там в стената също имаше дупка — резултат от попадение на руски снаряд.
— Удряли сме точно, но каква полза? — смънка Шилинг.
— Очевидно — досети се Панафидин — снарядът е изскочил през другия борд, направил е още една дупка и е избухнал над морето.
— Значи… — придоби мрачно изражение Арошидзе и замлъкна.
— Значи — продължи вместо него Никита Пустосвят — тези детонатори със закъснител, изобретени от генерал Бринк, могат само да разсмиват японците…
На сутринта те видяха крайцера „Нанива“ от отряда на адмирал Уриу, на който се бяха оказали доктор Солуха и механикът Маркович. Панафидин изрази учудване, че самураите държат йеромонаха Конечников при специален режим. Кесар Шилинг поясни:
— Той има толкова изразителна физиономия, че самураите изпитват почти роднинска симпатия към него …
Йеромонахът беше представен на командира на „Адзумо“ капитан втори ранг Фуджи. Естествено, якутът му се поклони. Но Фуджи посочи веднага портрета на императора Мацухито:
— Първо се поклонете на него… Вие накъде отивахте?
На гърдите му, сред множеството чуждестранни и японски ордени, блестеше руският орден „Анна“ — втора степен. След като зададе въпроса, Фуджи предложи на свещеника хаванска пура от кутия. После якутът заговори с него на английски:
— Едва ли ще мога да отговоря на въпроса ви, тъй като съм некомбатант, лице от духовния култ, и не съм имал отношение към навигацията.
Фуджи с подозрение се вгледа в якута:
— Некомбатант? Аз съм бил в Русия и зная как изглеждат руските свещеници. Те са с дълги коси и големи бради.
— Аз съм якут — отговори отец Алексей, — а моите коси и брадичката ми изгоряха в боя, както и този подрасник.
— Азия трябва да бъде на азиатците… не е ли така? — засмя се Фуджи и каза, че русите следва да бъдат изтикани зад Урал. — За вас, якутите, е по-добре да живеете в благоденствие под скиптъра на нашия микадо…
При тези думи той отвори гардероба на каютата си. Това вече беше съвсем нелепо, но факт: Фуджи облече православния йеромонах в мундир на японски офицер. На сбогуване пъхна в джоба на Конечников пачка с хартия, чието предназначение е познато на всеки. Този японски пипифакс — благодарност на Фуджи за него! — по-късно влезе в употреба за друга, по-важна работа…