— Е… помогни, господи! — помоли се Конечников.
На следващия ден го изолираха от офицерите като заминаващ за родината. „Беше ми тъжно да се разделям със своите — спомня си якутът, — още повече че при сбогуването ми забраниха даже да разговарям с тях.“
Имаше два щателни обиска — в Сасебо и в Нагасаки. Наредиха на Конечников да развърже раната. Той я развърза, но държеше памука в ръка. Казаха му, че памукът вече е мръсен и би трябвало да се смени.
— Памукът е още чист — отговори якутът на японски…
Вечерта Панафидин се срещна с Шаламов на уговореното място — до един стълб, на който висеше съобщение: „Не бива страничниците ходите оттук на север, юг и по-нататък.“ Навярно това беше писано на равнището, достигнато от чаровната преводачка Цутибаши Сотико в овладяването на руския език…
— Е, та какво ще правим по-нататък? — попита Панафидин.
— Ами аз съм съгласен — отговори Шаламов, вземайки охотно цигара от мичмана. — Че на мене ми е по-удобно да бягам с вас. Нали вие сте образован човек. Даже и на японски се учихте.
— За съжаление с пищовчета. То е лесно да се вземе изпитът в института, но затова пък е по-трудно да се издържат изпитите, когато въпросите ги задава не професорът, а самият живот… Свикнали сме ние в Русия да правим всичко през куп за грош, само да е по-бързичко и по-блажничко… Знаеш ли ти, братле, къде се намираме ние с тебе?
— Тъй вярно, в Мацуяма.
— Да предположим. А къде е Мацуяма?
— Е, ами че в Япония.
— Именно, а Мацуяма е на остров Шикоку… Следователно можеха да бягат само по море, след като са откраднали предварително от рибарите „фуне“ — лодка или шхуна с платно и компас. Шимоносекският пролив е заграден с брандвахта, значи трябва да обиколят Кюшу откъм юг, а после с прав източен курс ще могат да се измъкнат директно към Шанхай.
— Ще пукнем! — заяви Шаламов, като помисли. — Без запас от вода ще пукнем, разбира се. Но ще измислим нещо. Само веднъж да се измъкнем в морето — по-далеч от Мацуяма.
Зад лагерните бараки започваха гъсти бамбукови храсталаци, които даже не бяха отделени с ограда. А какво има там, зад тази бамбукова гора. Панафидин не знаеше… Откъм моряшката барака над Мацуяма се разливаше искрена песен:
А в офицерската барака се наслаждаваше на своя баритон Шилинг:
На сутринта щурманът Салов разбута Панафидин:
— Ставайте, мичман… тревога! Докато ние тук сме спали, барон Кесар Шилинг е избягал. Японците са в паника и прострация…
Впрочем не беше изминал и един час, когато войниците от гарнизона, горди от оказаната им чест, докараха беглеца в лагера.
— Е, стига де! — измъкваше се баронът от разпитванията. — Нима тук можеш да избягаш? Едва що бях излязъл от лагера, и всички минувачи се нахвърлиха върху ми като кучета на месо…
В лагера беше обявено, че плененият мичман барон Шилинг не е оправдал доверието на японския император, поради което трябва да излежи 10 денонощия в карцера. Като наказание за бягството на барона не му даваха да се бръсне, не разрешаваха да му се почисти килията. Японците видимо засилиха охраната около лагера, навсякъде наслагаха будки с часови. Но бамбуковата горичка — непреодолимо препятствие за русите — както и преди не бе охранявана… Много добре!
— Колко са ви ковчезите? — попитаха в Нагасаки.
— Четири — отговори Конечников.
— Значи трябва още и да се изкопаят четири гроба…
След като предаде на властите в Нагасаки ковчезите с мъртвите матроси, йеромонах Алексей устрои погребението им на руското гробище в Инос и десет дни (в очакване на парахода) не сваляше от крака си превръзката, криеща донесението на рюриковци. Той пише: „През цялото това време тайната полиция не ме напускаше нито за минута, а при отплаването за Шанхай ми дадоха 35 рубли за билет. За мое нещастие всички китайци ме вземаха за японец.“
В Шанхай той навести крайцера „Асколд“, на който от петте комина два бяха отрязани като с бръснач, а върху трите зееха дупки от попаденията. Пробивайки си път от Порт Артур, крайцерът „Асколд“ беше издържал най-люта битка с японците, а сега се бе успокоил в дока. Ремонтът обещаваше да се проточи и затова разоръжаването на „Асколд“ мина безболезнено за престижа на екипажа. Артурци посрещнаха приветливо свещеника, събраха му парици, за да се облече по човешки. Якутът си купи елегантен костюм, моден цилиндър и бастунче и за първи път в живота си се почувствува франт. В този вид той даде интервю за излизащия на английски език шанхайски вестник и май точно в Шанхай е прозвучала за първи път истината за жестоката схватка на нашите крайцери с ескадрата на Камимура. Същото това интервю после е било препечатано в Москва и Петербург, откъдето е тръгнало наред по вестниците на руската провинция…