С помощта на френския консул Конечников успя едва през есента да се настани на един немски хладилен кораб, който срещу застрахователни проценти се беше заел да достави банани от Манила за Владивосток. И от този кораб стъпи на родна земя.
Карл Петрович Йесен преживяваше тежки времена. Налагаше му се да се отбранява с кавги от нападките на журналистите, които го обвиняваха в престъпно изоставяне на „Рюрик“ (макар че официалният и флотският печат бяха признали действията му за правилни). В потиснато настроение той прие Конечников в хотел „Европейски“, където бе наел стая. След като търпеливо изслуша мнението за недостатъците на корабната артилерия, Йесен проучи записките на Петров XIII, направени върху пипифакс. После каза:
— Това е напълно достатъчно, за да се осъди нашето питерско благодушие. — Съдейки по всичко, Йесен бе настроен решително. — В боя на крайцерите — каза той — се съчетаха две крайности: доблестта на нашите екипажи и позорната слабост на бойната техника, в чиято мощ Петербург ни агитираше да не се съмняваме… Какви са ви плановете? — попита изведнъж.
Конечников каза, че е поел задължение пред другарите си да предаде записките им в най-висшите инстанции на империята.
— Във висшите… Нека ви е ясно, че в Русия е по-лесно да си издействуваш свиждане с престъпник, който лежи в затвора, отколкото да получиш достъп до високо началство. Имате ли време?
— Разбира се, господин контраадмирал.
— Тогава постойте във Владивосток — помоли го Йесен. — Аз ще проверя на практика изводите на пленените офицери от „Рюрик“… Това е нужно, за да не могат нашите тъпаци от шчедринския град Глупов да пренебрегнат тези трагични изводи, които честни хора са изнесли от самия център на боя с крайцерите…
На безлюдния остров Руский в околностите на Владивосток той направи изпитателен полигон, където докараха излезли от употреба корабни котли от най-качествена стомана, поставиха изрезки от бронирани плочи. Карл Петрович събра специалисти по морска артилерия, покани адмиралите, които се намираха тогава във Владивосток, и предупреди, че ще бъдат свидетели на опити и са задължени да подпишат официалния акт за изпитанията.
— От боя на крайцерите — каза той — донесох само подозрения за несъвършенството на нашите снаряди. Сега ще проверим доколко са убедителни моите подозрения за престъпната инертност, неграмотност и самоуспокоение на столичните бюрократи…
Зад целите бяха разпънати брезентови щитове. Още първият снаряд, изпратен от оръдието по многопластовия парен котел, проби едната му стена, разцепи втората и третата, накрая изскочи навън от котела и като надупчи брезента, чак тогава благоволи да избухне… Йесен коментира:
— Даже от този примитивен опит е лесно да се разбере защо крайцерите на Камимура се държаха така уверено в боя. На японците предварително са им били известни всички наши пропуски…
„Резултатите от изпитанията — пише Йесен — напълно потвърдиха моите предположения за абсолютната неефикасност на фугасните снаряди на нашия флот в сравнение с японските.“ Съветските историци подчертават правотата на Йесен, като изтъкват, че той справедливо е нарекъл провеждането на опитите акт „направо обвинителен и разкриващ ужасяващата картина на причините за нашите последователни несполуки и поражения през цялата тази война“.
Вечерта той прие в хотела йеромонах Алексей.
— Вие решихте все пак да пътувате?
— Да, в Мацуяма обещах, че ще се добера до Питер.
— Ваша воля — подсмихна се Йесен. — Но се страхувам, че всичко ще завърши с някаква глупост… Просто ще ви изядат и навярно даже няма и костите ви да изплюят.
— Но заради понесените жертви, господин адмирал…
— Заради тези жертви си струва да заминете — съгласи се Йесен. — От душа ви желая да не изпаднете в критично положение. В Русия това неведнъж се е случвало с всички борци за правда…
В Мацуяма пленените офицери продължаваха да получават офицерската си заплата, която японците им изплащаха в йени, със сигурност знаейки, че след войната руското правителство ще им компенсира всички разходи по пленниците. Вярно че с тези йени много не можеш да се отпуснеш, но посещавайки магазините и ресторантите в града (което беше разрешено), пленниците забележимо оживиха японската кулинария и търговията в дюкянчетата на Мацуяма. Мичман Панафидин купи два чудесни бута, натъпка цяла торба с бисквити, намери пликчета с красиви бонбони — всичко това се приготвяше за бягството! Когато се завърна в лагера с покупките, срещна очарователната Цутибаши Сотико, с която се опитваше да говори на японски.