ПРОТОКОЛИ НА ФИЛОСОФСКОТО ДРУЖЕСТВО НА КРАЙГРАД
— Адът е безкрайно закъсняло пътешествие.
— Адът си всъщност ти.
— Адът ти дава онова, от което нямаш нужда.
— Адът ти дава онова, от което се нуждаеш.
— Адът е повторение.
Гледай право напред. Там е чернотата на вселената, на бездната, на края, на големия скок в нищото. Зад теб е всичко минало: миналогодишните надежди, вчерашните пътешествия, старите мечти. Сега всичко е използвано, отминало.
Ти си на последната спирка. Сядаш и се опитваш да измислиш какво би трябвало да направиш.
Добре дошъл в Крайград.