В 22.55 часа бе включен прожекторът в задния двор и сянката на оградата падна върху гаража отсреща. Миг по-късно се отвори врата и се чу дрънкането на синджира на фриц. Всяка вечер точно в 22.55 Бърмийстър пускаше фриц навън, пет минути по-късно го прибираше — точно когато започваха вечерните новини.
Кучето се втурна право към задната ограда, както го беше обучил неговият господар. Докато се облекчаваше, започна да души трескаво, после се спусна към ъгъла, където бе паднало месото, и незабавно започна да поглъща парченцата говеждо. Мъжът зад оградата слушаше напрегнато. След минута скърцането на отварящата се задна врата наруши тишината и без да бъде повикан, Фриц скочи и се втурна в къщата.
ПЕТЪК, 12.05 ч.
Лимузината на сенатор Даниел Фицджералд се носеше на север по Масачузетс Авеню. Беше малко след полунощ и сенаторът седеше на задната седалка, пиеше скоч и четеше „Поуст“. Току-що си бе тръгнал от третия прием за вечерта и се прибираше вкъщи, Фицджералд бе председател на Комисията по финансите към Сената и беше един от най-влиятелните мъже във Вашингтон. Имаше буйни, вече посивели коси, и червен, подпухнал нос, резултат от прекомерното пиене. Сенаторът притежаваше два порока — алкохола и жените. Вече с три брака зад гърба си, в момента той живееше отделно от настоящата си съпруга. Бе минал през близо половин дузина програми за лечение на алкохолизъм и никоя не се бе оказала ефикасна. Преди седем години бе решил да престане да се съпротивлява на тази пристрастеност. Обичаше да пие и толкова. При всички тези лични неудачи, крушения на бракове, пристъпи на депресия и шест деца, които едва познаваше, сенаторът неизменно оставаше вкопчен в едно — в работата си. Единственото, което осмисляше живота му.
Фицджералд живееше във Вашингтон повече от четирийсет години. След като завърши право в Йейлския университет, той започна работа в престижна юридическа фирма в Бостън и по-късно, на двайсет и осем годишна възраст, бе избран в Камарата на представителите. След като изкара три мандата като конгресмен, в родния му щат се освободи едно от двете полагаеми се за Сената места. Със солидната финансова подкрепа на баща си Фицджералд организира най-скъпата предизборна кампания, провеждана някога в Ню Хемпшър. Политическата машина’, която баща му бе изградил, осигури победата и Фицджералд бе избран в Сената на САЩ.
През целия си съзнателен живот Фицджералд бе политик и не знаеше нищо друго. Бе станал безчувствен към ежедневните проблеми на столицата. Четирийсетте и повече години на лъжа, измама, нечисти сделки, кариеризъм и партийни пристрастия така бяха попили в същността на Фицджералд, че той не само смяташе поведението си за приемливо, но и искрено вярваше, че това е единственият начин да се върши работа.
За него неща като почтеност, усилена работа, поемане на отговорност за собствения живот, лична свобода и Конституцията на Съединените щати имаха твърде малко значение, Фицджералд бе пристрастен към властта като наркоман. Бе продал душата си, за да се домогне до върха, и сега, когато беше там, започваше да осъзнава, че горе е доста самотно. Старостта чукаше на вратата и Фицджералд за първи път бе принуден да погледне критично на изминалия си живот. Даваше си сметка, че е пълен неудачник и като баща, и като съпруг. Бе вложил всичко в кариерата си.
Облегна глава на стъклото, отпи от чашата и притвори очи. Сенаторът никога не се бе интересувал от истината, но сега, в заника на годините си, вече не можеше да избяга от нея. Никога не бе харесвал самотата. Неизменно се нуждаеше от хора около себе си, за да се чувства в безопасност, а с годините тази потребност ставаше все по-голяма. Цял живот бе полагал усилия да се озове в настоящото си положение и когато целта бе постигната, изведнъж се оказа, че няма с кого да го сподели. И даже по-лошо — вътрешният глас му подсказваше, че бе пропилял живота си в борба за фалшиви стойности.
Той допи поредната чаша „Дюърс“ и си наля нова. Лимузината зави от Масачузетс Авеню и закриволичи по тесните улички на Калорама Хайтс. Едно каре преди крайната си цел лимузината задмина обикновен бял микробус. Вътре имаше двама мъже, които се подготвяха за тази нощ повече от година.
Лимузината спря пред дома на Фицджералд — къща от кафяв камък, на стойност два милиона долара — и шофьорът изскочи, за да отвори вратата на своя шеф. Докато успее да заобиколи, Фицджералд вече се бе измъкнал от задната седалка и се запрепъва към къщата. Не обърна внимание на любезността на шофьора, който му пожела лека нощ, и продължи по стълбите към входната врата на къщата си. Шофьорът заобиколи лимузината и проследи с поглед как Фицджералд набира кода на охранителната си система и отключва. Когато Вратата се отбори и сенаторът с препъване се озова във фоайето, шофьорът се качи в лимузината и замина.