Фицджералд остави ключовете си на една маса вляво от входната врата и посегна да светне лампата. Щракна ключа, но безуспешно. Като проклинаше наум, той огледа тъмната къща. От двете страни по цялото протежение на входната врата имаше стъклени плоскости, широки десетина сантиметра. През двете тесни прозорчета уличното осветление, макар и оскъдно, проникваше в коридора.
Отправи се към кухнята, прекосявайки тъмното преддверие към спалнята вдясно и стълбата към горните етажи вляво. При всяка стъпка скъпите му мокасини се стоварваха тежко върху дървения под. Бледата светлина, която проникваше от улицата, очертаваше дългата му сянка. Когато стигна до кухнята, вече бе заобиколен от пълен мрак. Обърна се наляво и потърси другия ключ. Преди да го докосне обаче, две ръце в ръкавици го сграбчиха откъм гърба. Светлокосият натрапник дръпна по-възрастния мъж, събори го и го просна по лице на белите плочки. Като приклекна до своята жертва, здравенякът заби коляно в гърба на Фицджералд и сграбчи главата му с две ръце. С рязко движение убиецът се отпусна върху сенатора и дръпна брадичката му нагоре. Звукът отекна в тихата къща като хрущене на сух клон, строшен на коляно. От гърлото на сенатора се чу странно гъргорене. Очите на умиращия се отваряха все по-широко, докато накрая изглеждаха така, сякаш всеки миг ще изскочат от орбитите си. Трийсетина секунди по-късно гъргоренето стихна и тялото на Фицджералд застина безжизнено на покрития с теракота под.
Убиецът се изправи и въздъхна дълбоко. Сведе поглед към трупа с чувство на огромно удовлетворение. Току-що бе отмъстил за смъртта на осем от най-близките си приятели — осем мъже, загинали, защото задници като Фицджералд не знаеха да си държат езика зад зъбите. Убийството на сенатора беше личен въпрос, но другите две щяха да бъдат делови.
Пред устата на убиеца бе закрепен микрофон.
— Номер едно е в чувала. Край — съобщи той.
След секунда в слушалката с пращене прозвуча потвърждение и той отново се залови за работа. Сграбчи трупа за глезените и го завлече до голям килер за провизии. После направи една последна обиколка из къщата и събра електронните подслушвателни устройства, които бе поставил там предната седмица. Преди да излезе, дръпна ципа на якето си до брадичката и прихлупи бейзболната шапка върху светлите си коси. Спря за момент при задната врата и през прозореца огледа малкия двор. Вятърът се усилваше.
— Тръгвам. Край — изрече в микрофона.
Затвори вратата зад гърба си. Небрежно прекоси двора, мина през портата и се озова на уличката. Когато стигна до края й, белият микробус намали, за да го качи, и бързо продължи нататък.
ПЕТЪК, 3.45 ч.
Синият микробус на „Братя Джонсън“ отново се движеше по улиците на френдшип Хайтс. На същата алея, където беше паркирал преди пет часа, автомобилът намали скоростта. Още не беше спрял напълно, когато пътникът скочи на тротоара и тръгна редом с автомобила. Щом спря, широкоплещестият тъмнокос мъж тихо затвори вратата, шмугна се в сенките и изчака колата да потегли отново. Бе метнал през рамо черен брезентов чувал. Стигна до оградата на Бърмийстър, извади флакон с WD 40 и напръска пантите на вратата. Изчака маслото да свърши своето, после внимателно вдигна резето и отвори металната врата. Озовал се в задния двор, той приклекна зад един розов храст и огледа прозорците на Бърмийстър и на съседната къща. Дебнеше дали няма да се мерне нечие лице, или да светне лампа — знак, че някой го е забелязал. Остана зад храста близо пет минути. Разполагаше с достатъчно време, за да бъде внимателен и предпазлив. Така обичаше да работи, така беше обучен.
Извади от торбата метална ножица. Внимателно се изправи, промъкна се покрай стената на гаража, а после бързо притича през малкото открито пространство до задната веранда. Напръска с WD 40 пантите на вратата. Докато чакаше маслото да проникне добре, прекъсна телефонния кабел. После извади резачка за стъкло. Промъкна се до задната врата. Четири отделни стъкла заемаха близо една трета от общата й площ. Мъжът постави резачката в средата на долното ляво стъкло и завъртя режещия ръб по посока на часовниковата стрелка. След пет завъртания хвана двете дръжки и натисна навътре оформения кръг. Отрязаното парче стъкло се отдели, но остана залепено на вакуумната чашка. Мушна ръка през дупката, отключи вратата и влезе в кухнята, като внимателно затвори зад себе си. Застина неподвижно и погледна през прозореца към съседските къщи, опитвайки се да открие нещо, което да се е променило, докато бе оглеждал вътрешността. Чу дишане на куче, обърна се и го видя да лежи на постелка пред кухненската маса, напълно спокойно и отпуснато. Свали пред устата си вдигнатия до козирката на бейзболната шапка микрофон и прошепна: