— Вътре съм. Край.
Партньорът му седеше в синия микробус шест пресечки по-нататък, до един денонощен магазин, и наблюдаваше местния полицейски скенер.
— Прието. При мен всичко е чисто. Край — прозвуча в слушалките.
Мъжът в кухнята на Бърмийстър вдигна микрофона към шапката си и смъкна черния чувал от гърба си. Внимателно го постави на пода и извади противогаз и зелен резервоар с гумен маркуч, прикрепен в единия край. Тръгна по голия под към стълбата за втория етаж. Спря при първото стъпало, наведе се напред и опря ръце на четвъртото стъпало. Отново застина неподвижен и се ослуша. След като се убеди, че Бърмийстър не се е събудил, тръгна бавно по стълбите, като внимателно избягваше средната част. Придвижваше се приведен, като се опитваше да балансира тежестта си така, че старите стъпала да не скърцат.
Когато се добра до втория етаж, застана на колене и запълзя към основната спалня на десетина крачки по-нататък. Пред нея спря и се ослуша. Внимателно мушна гумения маркуч под вратата, сложи си противогаза и отвори клапана на резервоара. Седнал на пода и опрял гръб в стената, мъжът включи таймера на часовника си. Изчака петнайсет минути, затвори клапана и издърпа маркуча. Открехна вратата и надникна. Бърмийстър лежеше по гръб. Мъжът влезе в стаята и спокойно се отправи към леглото. Пресегна се и побутна няколко пъти Бърмийстър. Възрастният човек не помръдна. Нападателят свали ръкавицата от дясната си ръка и потърси пулса му. Провери го два пъти и с облекчение заключи, че старецът е добре. Не познаваше човека, над когото се бе надвесил, и не искаше да стане причина за смъртта му. Не Харолд Бърмийстър бе неговата мишена тази вечер. Той заобиколи леглото, отиде до двойния прозорец, който гледаше към улицата, и впери поглед в къщата отсреща. Смъкна микрофона и каза тихо:
— На позиция съм. Всичко изглежда добре. Край.
Отговорът прозвуча незабавно, съпроводен с леко пращене в слушалката:
— Прието, тук всичко е спокойно. Край.
Пет мили по-нататък, от другата страна на река Потомак, вторият екип беше заел позиция. Бял микробус без отличителни знаци бе паркиран на тиха странична улица. Вътре русият убиец претърпяваше метаморфоза. Беше си смъкнал тъмните дънки, якето и ботушите и ги бе заменил със сиви панталони, синя памучна блуза и маратонки. Стоя мирно, докато гримираха в черно лицето, врата и ушите му. Беше за камуфлаж, но не в типичния военен стил. Целта му бе да бъде забелязан и да създаде погрешна представа. След като работата по грима приключи, върху русите му коси бе надяната черна перука, а сините му очи бяха скрити зад кафяви контактни лещи. После отново си сложи слушалката и нахлупи бейзболната шапка.
ПЕТЪК, 5.55 ч.
Мрежата, покриваща прозореца на Бърмийстър, беше смъкната, а собственикът на къщата — внимателно пренесен от голямата спалня в една от стаите за гости. Мъжът седеше на дървен стол и се взираше във френския прозорец на втория етаж на къщата от другата страна на улицата. В скута му почиваше снайпер „Ремингтън М 24“ със заглушител. В гнездото имаше само един патрон, но пушката все още беше със спуснат предпазител. Алармата на часовника му беше дала сигнал преди пет минути и той се опитваше да остане спокоен. Небето бе започнало да просветлява и вече се долавяше чуруликането на птички. Неговата мишена щеше да се събуди всеки момент и мъжът правеше съзнателни усилия да регулира дишането си и да държи ниско нивото на адреналина си.
Отсреща светна лампа. С единствено бързо движение мъжът вдигна снайпера, готов за стрелба. Освободи предпазителя, докато се прицелваше. Продължи да вдишва дълбоко и ритмично. Зад завесите забеляза неясен силует. Снайперистът пое дълбоко въздух. Когато белите му дробове се изпълниха докрай, двете крила на френския прозорец се дръпнаха навътре и откриха пълното розово тяло на конгресмен Джак Козловски. Само по боксерки в бебешкосиньо, той се отправи към банята.
Оптическият мерник се плъзна по гърба и спря точно под плешивото теме на конгресмена. Левият показалец на снайпериста започна бавно да натиска спусъка. Секунда по-късно ударникът излетя напред. Патронът се завъртя и се понесе по цевта, премина през заглушителя и проряза застиналия в покой утринен въздух. Куршумът се заби в тила на конгресмена и кухият му връх се сплеска. Проникна в мозъка и премина през дясната очна орбита, като повлече със себе си парченца кост, мозък и плът. Ударът тласна Козловски напред и го повали странично за леглото. Убиецът вече бе заредил друг патрон и отново се прицели. Следващият изстрел улучи Козловски в основата на черепа и незабавно прекъсна невронната връзка между мозъка и останалата част от тялото му.