Коулман изпълзя обратно и извади сандъка. Стиснал между зъбите си фенерчето, той вдигна капака. Вътре имаше официално регистриран полуавтоматичен пистолет „Глок“, кутия патрони, нож, чифт очила за нощно виждане и най-различни други неща, обичайни за един бивш тюлен. Коулман взе очилата за нощно виждане и влезе в банята. Подсвирквайки си високо, пусна душа, събу си ботушите и отиде до входната врата. Отвори я тихо и се измъкна в коридора. Изтича на пръсти по покритите с килим стъпала чак до последния етаж. Някой бе влизал в апартамента му. Нямаше подслушвателни устройства. Не бяха на улицата. Което означаваше, че са в някоя от съседните сгради.
Коулман стигна до последния етаж и отвори вратата към покрива. Зад нея имаше черна метална стълба, по която той се изкачи бавно и вдигна капака в другия край. Изпълзя на покрива, като стоеше приведен под нивото на парапета. Стигна до предната част на сградата и надникна надолу. Преди месец беше проверил кои точно са празните апартаменти в съседните сгради. Започна с постройката отсреща. Преброи три етажа през два прозореца отляво. Беше твърде тъмно, за да се вижда нещо в апартамента, затова си сложи очилата за нощно виждане.
Коригира настройката и погледът му проникна в тъмната празна стая. Ето къде бяха — дълги черни предмети. Ясно видя редицата микрофони, поставени по протежение на долния ръб на перваза, насочени към неговия апартамент. Зад тях на триножници бяха поставени камери. Нещо помръдна. Коулман присви очи. Вътре седеше мъж.
Когато се върна в апартамента си, Коулман анализира положението. Като тюлен отлично знаеше какво представлява доброто наблюдение. Хората, които го наблюдаваха, си ги биваше. Коулман си взе якето и го замъкна в банята. Като държеше телефона си близо до течащата вода, набра пейджъра на Майкъл и натисна седем пъти цифрата девет.
Макмахън стоеше в средата на празния апартамент. На ушите си имаше чифт огромни слушалки. Отпи голяма глътка кафе и погледна другите двама агенти, които седяха на масата в трапезарията. Слаба лампа осветяваше играта им на карти. Сменяха се на двайсет минути. Всеки шум в апартамента на Коулман се записваше и всеки, който напускаше или влизаше в сградата, бе фотографиран. Повече от дузина коли, различни марки и модели, бяха разположени из града, имаше и един хеликоптер в денонощна готовност.
Когато прозвуча предупредителният сигнал на пейджъра му, Майкъл седеше в кабинета си с голяма чаша горещо кафе. Впери поглед в екранчето. Деветки. В главата му започна да назрява план. Ако се обърне към медиите, това би причинило повече беди, отколкото добро, но Нанс и Гарет трябваше да си платят. Те трябваше да бъдат свалени — на каквато и да било цена.
Стансфийлд се настани унило на задната седалка на своята лимузина. Това бе поредната нощ, изпълнена с въпроси и без възможност за сън. Голямата врата на просторния гараж в Лангли се отвори. Утринното слънце блесна в очите му. Бе прекарал цяла нощ в Оперативния център.
Два факта бяха предоставени на вниманието на Стансфийлд. Първо, в кръвта на Артър бяха открити следи от натриев пентотал. И, второ, обстоятелство, установено, докато неговите хора прослушваха записите от охранителната система на Артър — Стю Гарет и Майк Нанс бяха посетили Артър предишната седмица. Гарет бе излъгал.
Стансфийлд разбра за натриевия пентотал малко след полунощ, но екипът, изпратен в имението на Артър, не успя да открие видеокасета с Гарет и Нанс до 6.45 сутринта. В 8.00 имаше съвещание в Белия дом, но вместо да поемат към Вашингтон, направиха малко отклонение. Трябваше да вземе един неканен и без съмнение нежелан гост. Беше събота сутрин. Лимузината, заедно с ескорта, се носеше бързо по полупразните булеварди. В 7.35 пристигнаха в дома на директора Роуч.
Той се качи в лимузината и групата коли отново потегли.
— Предполагам, че това има нещо общо с трупа на Артър Хигинс, открит на моравата в дома на Стю Гарет? — започна мрачно Роуч.
— Да — отвърна Стансфийлд.
— За какво му е на Гарет да се свързва с човек като Артър?
— Не зная. — Стансфийлд поклати глава и се навъси.
— Предполагам, че искаш около този инцидент да се шуми колкото може по-малко.
— На този етап все още не съм решил. Двете агенции полагаха усилия в миналото да пазят подобни неща в тайна, но вече не съм убеден, че не бих предпочел да се вдигне шум около настоящия случай. Без съмнение той е в твоята юрисдикция. Артър бе отвлечен, превозен отвъд щатските граници и убит. — Стансфийлд прехапа устна и поклати глава. — Браян, Артър не беше най-праведния човек в Управлението. Повечето прегрешения бяха свързани с нещата, които очаквахме той да свърши, но освен това правеше и много други, които не бяха получили одобрение по съответните канали. Ето защо преди две години бе принуден да се оттегли. Не бяхме в състояние да го контролираме. Честно казано, неговата смърт е цяло щастие. Той беше бомба със закъснител, с достатъчно секретна информация в главата си да причини невероятна вреда не само на нашата страна, но и на доста от съюзниците.