— Значи ти би искал да проуча случая?
— И да, и не. Не желая работата на Артър за Управлението да става публично достояние, но има един въпрос, който държа да бъде изяснен, и за тази цел смятам, че ще ми бъде необходимо ти да обявиш щателно разследване.
— Отнася се за участието на Гарет?
— Да. Артър не е бил хвърлен на неговата морава без причина. Двамата е Нанс са били замесени в някаква обща дейност с Артър.
— Сигурен ли си?
— Снощи, след като Артър беше отвлечен и преди да открият трупа му, отидох в Белия дом, за да уведомя Съвета за национална сигурност. Когато им съобщих, че Артър е жертва на похищение, Гарет видимо се разтревожи. Дотолкова, че ми се наложи да спра на средата на изречението и да го попитам дали познава Артър лично. Гарет отрече… каза, че само бил чувал за него. — Стансфийлд се изкашля. — Знаеш не по-зле от мен, че Стю Гарет не проявява загриженост към когото и да било, освен когато е застрашен от някаква загуба. По-късно, когато им съобщих, че трупът на Артър е открит на моравата на Гарет, той едва не получи удар.
— Призна ли за някаква връзка с Хигинс?
— Не, продължи да отрича. Според мен крие нещо. Съмненията ми бяха потвърдени от два обезпокоителни факта. При аутопсията бе открит натриев пентотал в кръвта на Артър. Той е бил разпитван, но който го е направил, вероятно е искал само някаква специфична информация; не е имал време за повече. Освен това разполагаме с видеокасета от охранителната система в дома на Артър, върху която са записани Нанс и Гарет. Посетили са го миналата събота, а Нанс е отишъл и в четвъртък. Гарет излъга, че не познава Артър.
— И какво очакваш от мен?
— Искам да предупредиш официално, че ще бъде извършено щателно разследване. Ще им дадем две възможности. Могат да седнат с моите хора и да им кажат всичко, което знаят, под закрилата на Закона за национална тайна, или могат да дадат показания под клетва пред теб и твоите агенти и да се изложат на риск да бъдат преследвани от закона.
Роуч се замисли.
— Както каза по-рано, този случай е в юрисдикцията на ФБР. Какво ще стане, ако на някакъв етап реша да проведа разследването, независимо от договореността, която си постигнал с Нанс и Гарет?
— Това си е твоя работа.
Стю Гарет крачеше трескаво зад бюрото си с цигара в ръка. Майк Нанс седеше изправен и скован на дивана. Наблюдаваше Гарет, чакаше валиума да подейства и се опитваше да овладее неистовото си желание да стовари някоя лампа върху главата му. Трябваше да остане спокоен, независимо от всичко трябваше да остане спокоен.
Гарет спря и насочи цигарата си към Нанс.
— Не мога да повярвам, че ти позволих да ме въвлечеш във всичко това. Трябва да съм загубил шибания си акъл, когато се съгласих да се замеся с Артър.
Нанс прехапа долната си устна.
— Стю, смяташ ли, че има някаква полза от твоите емоционални тиради?
— Ей, само не ми пробутвай това ледено отношение! Аз реагирам по мой начин, ти — по свой… Мамка му! — Гарет дръпна силно от цигарата.
Нанс скочи.
— Добре, ще направя както ти искаш! Сядай и млъквай! Имаме среща със Стансфийлд след десет минути и ще трябва да предложим някои отговори, като например защо трупът на Артър е бил подхвърлен на твоята морава… и ако не овладееш емоциите си, Стансфийлд ще те разкъса на парчета!
Гарет отпусна рамене безпомощно.
— Съжалявам, Майк, но просто не мога да повярвам, че всичко това се случва толкова бързо. Какво ще правим, по дяволите? Стансфийлд ще иска обяснение защо Артър е бил оставен в моя дом! Снощи разбра, че го лъжа, когато му казах, че не познавам Артър. Какво ще му обясня? А на медиите? Ами на ченгетата?
Нанс сложи ръка на рамото му.
— Стю, карай поред. Не се тревожи за ченгетата и не мисли за медиите. През следващия час искам да си спокоен и да си държиш езика зад зъбите. Стансфийлд е най-важният ни проблем. Сега седни и се отпусни, докато ти кажа какво ще направим.
Гарет рухна на кушетката и тикна нова цигара в устата си.