— Конгресмен О’Рурк, съжалявам, че ви накарах да чакате. Как сте?
— Бил съм и по-добре.
— Съжалявам. С какво мога да ви услужа?
— Разполагам с нещо, което искам да ви дам.
— За какво се отнася?
— Не желая да говоря за това по телефона.
— Добре, нека да си извадя разчета за деня и да погледна дали имам някакъв луфт.
— Спешно е.
— Конгресмен, имате ли представа колко съм зает?
— Да. Повярвайте ми, няма да си загубите времето.
— Кога искате да се видим? — след пауза попита Макмахън.
— Аз съм долу, на улицата, в джипа си.
— Хм… в момента придвижвам нещо, можете ли да ми отпуснете един час?
Майкъл се опита да звучи спокоен.
— Специален агент Макмахън, искате ли да научите кой е убил сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист?
Последва мълчание.
— Слизам след пет минути. Вземете ме от южния вход.
О’Рурк направи още една обиколка и спря до бордюра. Миг по-късно Макмахън излезе от сградата и се насочи към колата, придружен от непозната жена. Майкъл спусна прозореца отдясно, Макмахън се приведе, надникна вътре и протегна ръка. Майкъл я стисна и попита:
— Коя е тя?
— Айрини Кенеди. Работи за ЦРУ, сътрудничи ни в това разследване.
— Качвайте се — каза O’Pypk.
Макмахън се настани на предната седалка, а Кенеди седна отзад. Майкъл потегли отново и се включи в потока на движението. Като гледаше в огледалото за обратно виждане, той попита:
— Какво работите за ЦРУ, д-р Кенеди?
— Аналитик съм.
— И какво анализирате?
— Моята специалност е тероризмът.
— Познавате ли човек на име Артър Хигинс?
Кенеди се приведе напред.
— Много добре. Какво знаете за него?
Майкъл се извърна и подаде на Макмахън кафяв плик.
— Намерих го пред вратата си тази сутрин заедно с една лента. Няма да повярвате какво има вътре — каза Майкъл и включи касетофона.
Стансфийлд и Роуч се настаниха срещу Нанс и Гарет. Двамата директори поздравиха президента, но пренебрегнаха неговия съветник по национална сигурност и шефа на щаба.
Появата на Роуч не влизаше в плана на Нанс, но той успя да се усмихне насила и каза:
— Директор Роуч, нямахме информация, че ще се присъедините към нас тази сутрин.
— Аз го помолих да дойде — поясни Стансфийлд. — Артър е бил превозен през щатската граница и убит. Разследването попада в юрисдикцията на ФБР.
— Какво разследване? — попита Нанс.
— Разследването на неговата смърт.
— Едва ли говорите сериозно. Не можем да позволим онова, което Артър е вършил за ЦРУ, да бъде разследвано официално.
— Това ще бъде решено от директор Роуч и Министерството на правосъдието. — Стансфийлд погледна към президента. — Сър, мога ли да говоря направо?
— Бих предпочел — отвърна, обзет от раздразнение, Стивънс.
— Артър Хигинс имаше достъп до огромно количество изключително важна информация. Най-голямата ми тревога е да намеря връзката между отвличането му от собственото му имение и захвърлянето на трупа на моравата у господин Гарет. Трябва да разбера какви са били отношенията между Артър и господин Гарет, за да мога да преценя евентуалните щети за Управлението. Можем да подходим към този въпрос по два начина: господин Гарет да разкаже на мен и моите хора всичко, което знае, под закрилата на Закона за държавната тайна, или да ни запознае със своята история, като даде показания под клетва пред ФБР.
Президентът се обърна към Гарет:
— Стю?
Гарет се обърна към Нанс за инструкции. Нанс се изкашля и каза:
— Директор Роуч, бихте ли ни извинили за момент?
Роуч не каза нито дума, само погледна към Стансфийлд, който му кимна в знак, че всичко е наред. Роуч стана и излезе от стаята. Стансфийлд се нахвърли върху Гарет:
— Какви отношения сте имали с Артър?
Гарет отново погледна Нанс за подкрепа.
— Артър ни оказваше помощ по един малък проект — започна той, — който няма нищо общо с ЦРУ или с разузнаването.
— От какъв характер е бил този проект?
— Предпочитам да не пояснявам. — Нанс не искаше да капитулира твърде бързо.
— Няма да стане така, Майк. Или ми казваш, или ФБР започва да рови, а това не устройва никого от нас.
— Беше по чието вътрешен въпрос… от политически характер.
— Още по-голямо основание ФБР да се намеси — отвърна Стансфийлд.
— Томас, казвам истината. Онова, което правехме с Артър, нямаше нищо общо с Управлението. Той извършваше извънредна услуга за нас. Услуга с политически характер.
— Да повикам ли господин Роуч? — каза хладно Стансфийлд.