Гарет бе изгубил дар слово, по челото му бяха избили капчици пот. Едва поклати глава в знак на отказ.
— Какво става тук, по дяволите? — възкликна президентът. — Трупът на бивш служител на ЦРУ е открит на собствената ти морава, Стю, а ти изглеждаш така, сякаш всеки момент ще получиш нервен припадък! Искам отговор!
— Сър, както казах по-рано — намеси се Нанс, — с оглед на собствената ви сигурност смятам, че ще бъде най-добре, ако останете в неведение.
— С оглед на собствената си сигурност държа да знам какво става, по дяволите! — изкрещя Стивънс с пламнало лице.
Нанс пое дълбоко въздух, замълча за момент, сякаш да събере мислите си, и започна:
— Ангажирахме Артър да ни окаже съдействие за прокарването на вашия бюджет през Конгреса.
— Как? — попита президентът.
— Той извърши някои… проверки. Проучи миналото на определени конгресмени.
Стансфийлд поклати глава. Прекрасно знаеше какво означава „проучване на миналото“.
— Артър събра известна информация за нас, която използвахме да убедим някои по-упорити конгресмени да гласуват за бюджета ви.
— Какво сте направили? — възкликна яростно Стивънс. — Стю, това твоя идея ли беше?
— Не… ами, в известен смисъл…
Стансфийлд наблюдаваше президента. Реши, че по всяка вероятност той е бил държан в неведение.
Кенеди слушаше онемяла. Когато записът свърши, реши, че трябва незабавно да се свърже със Стансфийлд. Набра директния му телефон. След шест иззвънявания апаратът превключваше автоматично на секретарката му.
— Кабинетът на директор Стансфийлд. С какво мога да ви услужа?
— Пат, Айрини на телефона. Къде е Томас?
— В Белия дом.
— Намери го веднага. Спешно е.
Макмахън се опитваше да се свърже с Роуч.
Майкъл стискаше волана, подготвяйки се за неизбежната лавина от въпроси.
В Оперативната зала Стансфийлд изчака президентът да престане да крещи и попита:
— Кой извърши изнудването?
— Мисля, че бяхме предостатъчно откровени — каза Нанс. — Не ви трябват имена.
— Напротив. Трябва да разговарям с тези хора.
— Томас, бих предпочел да оставиш този случай без последствия — възрази Нанс.
— Убеден съм, но нямам подобни намерения. Който е убил Артър, го е и разпитвал. Лекарят, извършил аутопсията, ми каза, че е бил натъпкан с натриев пентотал. Ако вие двамата смятате, че сте се отървали, като сте ми съобщили, че сте изнудвали няколко конгресмени, много се лъжете! Който е отвлякъл Артър, е измъкнал някаква информация от него, и тя очевидно има нещо общо с господин Гарет!
— Те са го разпитвали? — простена Стю.
Нанс запази спокойствие.
— Блъфираш, Томас — усмихна се криво.
— Ако искаш, ще ти покажа докладите от токсикологичните изследвания.
— Не ме обиждай! Можеш да ги инструктираш да кажат всичко, което пожелаеш.
— Престани, Майк. Кой кого обижда? Я виж Гарет! Всеки миг ще избухне. Ти не ми казваш всичко за вашите общи дейности с Артър и това е добре. — Стансфийлд вдигна ръце. — Убеден съм, че Роуч и неговите хора ще имат по-голям успех в установяването на онова, което се е случило.
— Достатъчно! — избухна президентът. — Стю, Майк, искам да чуя цялата история незабавно. Край на игрите!
Последва почукване на вратата и в залата влезе един агент от Тайните служби.
— Директор Стансфийлд, търсят ви от кабинета ви. Казват, че е спешно. Можете да проведете разговора оттук. — Агентът посочи телефона на една масичка до вратата.
Стансфийлд вдигна слушалката.
— Томас, Айрини е. Къде си?
— В Белия дом.
— Разполагам с нещо, което ще искаш да чуеш незабавно.
— Какво?
— Не мога да ти кажа. По-добре веднага идвай в Лангли.
— Айрини, тук се случва нещо наистина важно.
— Томас, разполагам със запис на признанията на Артър! Дори не можеш да си представиш какво има вътре.
Стансфийлд се поколеба само секунда.
— Идвам. — Затвори, върна се при масата и се обърна към президента: — Съжалявам, сър, но изникна нещо изключително важно. Налага ми се незабавно да отида в Лангли.
Стивънс поклати глава.
— Какво би могло да бъде по-важно от това?
— Ще ви се обадя веднага щом разбера. Ще трябва да продължим по-късно.
Кабинетът на Стансфийлд бе свързан с малка заседателна зала с безупречна звукоизолация. Кенеди, Макмахън и Майкъл се настаниха около голямата маса и зачакаха. Майкъл знаеше, че Макмахън ще го попита защо убийците са избрали точно него за свой куриер, и смяташе да заяви своята ненавист и нескрито презрение към политиката във Вашингтон. Касетата бе неговият коз. Докато ФБР и ЦРУ смятаха, че всеки момент десетки копия могат да се разпространят по медиите, щяха да внимават къде ровят.