Вратата се отвори рязко. Стансфийлд и Роуч влязоха задъхани. Стансфийлд хвърли палтото си и се обърна към Кенеди:
— Айрини, дано не грешиш. Измъкна ме от изключително важно съвещание.
— Не се тревожи, няма да е загуба на време. — Кенеди посочи към Майкъл. — Томас, това е конгресмен Майкъл O’Pypk. Той дойде при нас с информация, на която направо няма да повярваш! — Обърна се към О’Рурк: — Конгресмен, представям ви господата Стансфийлд и Роуч.
Майкъл подаде ръка.
— Когато конгресменът станал тази сутрин — започна Макмахън, — намерил пред вратата си малък пакет. Пратка от убийците. Вътре бил записът с признанията на Артър Хигинс. Той съдържа доста обезпокоителна информация. Приложен е и списък с условия, които убийците настояват да бъдат удовлетворени.
— Да я чуем — предложи Стансфийлд.
Макмахън пусна касетата.
Откъм малкия касетофон се разнесе слабо пращене и после измененият от компютър глас на Майкъл попита:
— Как се казвате?
— Какво? — чу се упоеният глас на Артър.
— Как ви е името?
— Артър… Артър Хигинс.
Стансфийлд притвори очи.
— Кога сте роден?
— 13 февруари 1919 година.
— Кои са родителите ви?
— Артър и Мери Хигинс.
— За кого работите?
— За никого. Защо не смъкнете тези маски и да поговорим… аз съм много богат човек.
— А за кого сте работили, господин Хигинс?
— ЦРУ.
— И какво сте правили за ЦРУ?
— Много неща… Защо не се разберем и не ме пуснете, преди да сте узнали нещо, което не искате да знаете?
— Докато бяхте в ЦРУ, в кое управление работехте?
— „Секретни операции“.
— И по-точно в кой сектор?
— „Черни операции“. Свърших доста работа.
— Какво правехте там?
— Ръководех ги.
— Защо напуснахте ЦРУ?
— Реших да се откажа.
— Доброволно или ви принудиха?
— Принудиха ме.
— Защо?
— Страхуваха се от мен.
— Кой се страхуваше от вас?
— Всички.
— По-точно?
— Стансфийлд и Олсън.
Стансфийлд слушаше с наведена глава.
— Господин Хигинс, вие ли бяхте авторът на тайната операция в началото на шейсетте, която завърши с убийството на няколко френски политици?
Остра болка прониза слепоочието на Стансфийлд.
— Да.
— За кого работехте по онова време?
— За ЦРУ.
— Колко френски политици убихте?
— Двама.
— Кои бяха те?
Стансфийлд закри очите си с длан. Питаше се как убийците са разбрали за една от най-секретните операции в историята на Управлението.
Електронният глас продължи:
— Защо бяха убити?
— Защото бяха неблагодарни копелета.
— Можете ли да бъдете по-конкретен?
— Бяха ръководители на движение вътре във френския парламент, което настояваше за премахване на всички американски ядрени оръжия от френска земя.
— Някой от френското правителство разбра ли, че ЦРУ е ликвидирало двама законно избрани държавници?
— Не.
— Как ги убихте, без да ви хванат?
— Представихме го като деяние на френски революционери.
— Докато сте били в ЦРУ, ръководили ли сте други подобни операции?
— Да.
— А откакто сте извън Управлението, провеждали ли сте операции като онази във Франция?
— Да.
— Някога провеждали ли сте такава операция на територията на Съединените щати?
Стансфийлд светкавично разбра накъде е насочен въпросът.
— Да.
— Използвахте ли поредицата от извършените наскоро политически убийства, за да премахнете сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист?
— Да.
Роуч поклати глава и възкликна полугласно:
— Боже мой!
— Защо бяха убити сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист?
— За убийството на сенатор Олсън имах лични причини, а Търнкуист… ликвидирахме го, за да объркаме ФБР и ЦРУ.
— Защо убихте сенатор Олсън?
— Мразех го. Беше мухльо и не му беше работа да се меси в операциите на Управлението.
— Защо го мразехте?
— Той попречи на кандидатурата ми за директор на ЦРУ. Аз трябваше да бъда следващият директор, но вместо мен стана Стансфийлд, тоя лигав идиот и то изцяло заради Олсън.
— Кой друг беше замесен в заговора ви да убиете сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист?
— Майк Нанс и Стю Гарет.
— Невероятно! — не се сдържа Роуч.
— А те защо искаха смъртта на Олсън?
— Олсън се канеше да обяви публично, че новата коалиция е само имитация и че предложените ограничения в разходната част на бюджета са прах в очите.