Выбрать главу

Макмахън остави писмото.

Стансфийлд затвори очи и поклати глава. Всички го изчакваха да заговори.

— Извинете ни за момент — каза.

Стана и се отправи към страничната врата, която водеше към личния му кабинет. Роуч го последва. Стансфийлд затвори тежката, звукоизолираща врата и застана до големия панорамен прозорец.

— Даа, ужасни признания.

— Вярваш ли им? — попита Роуч.

— За съжаление, да — кимна Стансфийлд.

Роуч подпря с ръка брадичката си.

— Не съм убеден, че ще има някаква сила в съда.

Стансфийлд махна с ръка.

— Да не подхващаме тази линия. Ако направят този запис достояние на обществеността, ще имаме големи неприятности… говоря за страната като цяло. Тялото на Артър е разпознато от медиите и те са го заснели, подпрян на оградата на Гарет. Двама френски политици са били убити в началото на шейсетте и зад този акт стои ЦРУ. — Стансфийлд посочи към заседателната зала. — Браян, всичко, което казват тези убийци, е истина. Тази лента ще разсипе Америка!

— Какво да правим тогава?

— Трябва да приемем условията и да действаме бързо.

Роуч въздъхна.

— Можем ли да се доверим на тези хора?

Стансфийлд се извърна рязко.

— Очевидно много повече, отколкото на съветника по национална сигурност и на оглавяващия президентския щаб каза с омраза.

— Смяташ ли, че президентът е бил наясно какво правят?

— Интуицията ми подсказва нещо, но не съм имал време да обмисля ситуацията. — Стансфийлд си погледна часовника.

— Браян, налага се да действаме незабавно. Много неща трябва да се случат до утре по обяд. Въпросът е предрешен. Длъжни сме да направим всичко, което е във властта ни, за да не допуснем този запис да стане обществено достояние.

Роуч помълча малко.

— Аз също не желая касетата да стигне до обществеността, но безспорно не одобрявам идеята Нанс и Гарет да си отидат просто ей така.

— Браян, имам чувството, че до година убийците ще се погрижат за тях двамата, а ако не са те, ще го сторя аз. Това да си остане между нас!

— Май нямаме голям избор, а?

— Нямаме. Значи си съгласен да удовлетворим исканията им?

— Да, но не мога да гарантирам, че няма да бъде възбудено съдебно преследване. Ами ако Скип разкрие тези убийци?

— С радост ще се занимая с този проблем, ако изобщо възникне, но нещо ми подсказва, че никога няма да разберем кой се крие зад тази история. Те обаче бяха прави за нещо друго. Ти трябва да останеш настрана! ФБР не бива да се замесва в това.

— Предполагам, че си прав. Да отидем сега да говорим с другите.

* * *

Майкъл се опитваше да се придържа към ролята си. Не му беше трудно да изиграе ярост, но виж, да се прави на наивен, си беше проблем. Непрекъснато си напомняше какво трябваше и какво не трябваше да знае. За щастие всички бяха така шокирани от признанията на Хигинс, че изобщо не бяха в състояние да му задават въпроси.

Роуч седна, а Стансфийлд остана прав. Директорът на ЦРУ скръсти ръце и заяви:

— Излишно е да отбелязвам, че положението е изключително трудно. По обясними за всички ни причини двамата с Браян решихме да се опитаме да удовлетворим исканията на терористите. Ако имате мнение, сега е моментът да го изкажете.

Стансфийлд погледна първо Айрини Кенеди. Тя вдигна очи към своя шеф и поклати глава. Прекрасно знаеше, че са притиснати до стената. Единственото разумно действие бе да се приеме сделката.

Макмахън бе следващият.

— Разбирам, че възможностите ни са ограничени, но смятам, че Гарет и Нанс се измъкват твърде леко. Според мен трябва да бъдат обесени и оставени на лешоядите.

— Аз се присъединявам към твоето желание за възмездие — кимна Стансфийлд. — Както казах на Браян току-що, ще бъда изненадан, ако терористите оставят някой от тях жив за повече от година.

— А какво ще стане с моето разследване? — попита Макмахън.

— Ако ги спипаш, ще решаваме проблема, когато му дойде времето. А иначе каква ти е нагласата — би ли ги пуснал, ако се стигне дотам?

— Ако се окажат такива, каквито мисля, и наистина се ръководят от патриотични мотиви… — Макмахън направи пауза. — Ще погледна по различен начин.

— Конгресмен? — попита Стансфийлд.

Майкъл се облегна назад и каза:

— Не съм във възторг от идеята нещата да бъдат потулени, но не виждам друга възможност.