— В такъв случай всички сме единодушни — каза Стансфийлд. — Преди да продължим, искам да зная дали някой друг знае за този запис. Конгресмен?
— Не съм казвал на никого — невъзмутимо заяви Майкъл.
— Скип?
— Не. Веднага щом конгресмен О’Рурк ни пусна касетата, тръгнахме насам.
— Айрини?
— Не.
— Добре. — Стансфийлд погледна часовника си. — Ще отида сам в Белия дом, за да проведа тези преговори.
Майкъл се изкашля.
— Бих искал да дойда с вас, сър.
— Смятам, че би било най-добре, ако отида сам — отвърна сухо Стансфийлд.
— Убеден съм, но сенатор Олсън бе мой приятел. Искам да видя изражението им, когато разберат, че този път няма да се измъкнат.
39.
Майк Нанс бе нервен, но нищо във вида му не го издаваше. Седеше неподвижен, изпънал гръб, докато Стю Гарет крачеше напред-назад пред бюрото му, оптимистично ухилен.
Стивънс беше бесен, че го бяха държали в неведение и че се бяха замесили в нещо, което можеше да стане основание за импийчмънт. Беше им крещял половин час.
Нанс се тревожеше за други неща.
— Мисля, че ще се оправим — не млъкваше Гарет. — Наистина смятам, че всичко ще се уреди. Стансфийлд е повярвал на цялата изнудваческа история… Джим ще се успокои след една-две седмици и ще осъзнае, че само сме се опитвали да го защитим. Зная, че Артър ти е бил приятел, но от него ме побиваха тръпки. Трябва да призная, че се чувствам много по-добре, откакто разбрах, че е отнесъл в гроба всичко, което знае.
— Млъкни, Стю — произнесе уморено Нанс.
— Просто се опитвам да очертая всичко, както си е, за да знаем къде сме.
— Аз лично много добре знам къде съм и не ми е нужно да ми посочваш очевидното. Тъй че, ако обичаш, млъкни за няколко минути. Опитвам се да мисля.
Гарет се тръшна на канапето, измърморвайки нещо под нос. Нанс извъртя стола си така, че да не му се налага да го гледа. Защо Стансфийлд бе напуснал съвещанието така внезапно, точно когато нещата бяха започнали да се нажежават? Нанс си помисли да спомене този факт на Гарет, но си даваше сметка, че предпочита сегашното му отвратително настроение пред истериите или паниката му.
Майкъл седеше на задната седалка на бронирания кадилак до Стансфийлд. Изпитваше известно облекчение, че Стансфийлд не е особено приказлив.
Когато бяха на километър от Белия дом, Стансфийлд вдигна секретния телефон и набра номера на кабинета на Джак Уорч. Уорч веднага вдигна.
— Джак, обажда се Стансфийлд. Необходимо ми е спешно съвещание с президента, Майк Нанс и Стю Гарет. Всеки момент ще влезем в подземния гараж на Трежъри Билдинг. Моля те, уведоми агентите си, че ще дойда през тунела. — Стансфийлд хвърли поглед към Майкъл. — Имам и гост, конгресмен O’Pypk. Ще гарантирам за него. Джак, става въпрос за нещо изключително сериозно. Моля те, незабавно ги отведи в Оперативната.
Лимузината влезе в подземния гараж. Майкъл и Стансфийлд бяха съпроводени от четирима агенти от Тайните служби по тесен коридор. Когато стигнаха до отсрещния край, спряха пред дебела стоманена врата. Застанаха пред една камера, за да бъдат идентифицирани, и Стансфийлд попита:
— Напрегнат ли сте?
— Не, твърде съм бесен, за да бъда нервен — отговори O’Pypk.
— Конгресмен, бихте ли ми направили една услуга? — Майкъл кимна и Стансфийлд продължи: — Когато пусна лентата, моля ви, дръжте под око президента. Аз ще бъда зает да наблюдавам Нанс и Гарет. Бих искал да чуя вашето мнение дали президентът е бил искрено изненадан от записа.
— Безопасно ли е лентата да се пусне в Белия дом… Имам предвид, няма ли Тайните служби да наблюдават съвещанието? — попита Майкъл.
— Не, залата е обезопасена. Всеки ден се проверява за подслушвателни устройства и е напълно звукоизолирана. Тайните служби не следят това помещение заради секретната информация, която се разисква там.
Дебелата стоманена врата се отвори и зад нея се появи Джак Уорч. Стансфийлд го представи на Майкъл, след което продължиха по коридора. Влязоха в просторно помещение и Уорч ги придружи покрай Бюрото за национална сигурност до една врата в отсрещния ъгъл. Стансфийлд и Майкъл влязоха. Уорч затвори плътно зад тях.
Стивънс стоеше в другия край на масата. Беше свалил сакото си и сега то висеше окачено на високата облегалка на стола с кожена тапицерия пред него. Нанс и Гарет бяха седнали. Беше повече от очевидно, че президентът не е особено щастлив от присъствието на своите двама довереници. Стансфийлд и Майкъл заобиколиха дългата маса и спряха зад последните два стола.